Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Борн изпрати с поглед момчето, докато се изкатери по горната част на козирката и изчезна в снежния вихър. После отиде откъм южната страна и веднага се обади на Дейвис по сателитния телефон.

— Позицията ти е разкрита — каза му. — Имаше ли някакво раздвижване? Каквото и да било?

— Тихо е като в гроб — отвърна пилотът. — Имаш ли представа кога приблизително ще пристигнете? От северозапад се оформя адски атмосферен фронт.

— И аз така чух. Слушай, трябва да се махнеш оттам. Минах покрай една алпийска ливада на тринайсет-четиринайсет километра северозападно от сегашната ти позиция. Тръгни нататък. Но първо искам да погребеш тялото в пещерата. Няма да успееш да изкопаеш дупка в земята, така че използвай камъни. Направи паметник от камъни. Кажи молитва. А, да, и още едно нещо — използвай защитния костюм за радиация, който видях в кабината.

Борн се върна към задачата си. Нямаше друг избор, освен да приеме, че сега Алем му казва истината. И все пак трябваше да вземе предпазни мерки, в случай че момчето допусне грешка. Вместо да чака детонацията, както бе казал на Алем, веднага се спусна в процепа. В този момент момчето може би даваше гранатата на някои от хората на Фади. Най-малкото Борн нямаше да бъде там, където Алем си мислеше, че ще е.

Борн се спускаше в скалния комин, като се опираше на колене, глезени и лакти. Единствено натискът на крайниците му го спираше да не полети надолу в бездната и да се стовари на каменния под долу.

Точно както Алем бе казал, на около две трети от пътя процепът се разклоняваше. Борн се замисли за момент, опитвайки се да предвиди непредвидимото. Или трябваше да повярва на Алем, или не — нещата бяха толкова прости. Но, разбира се, на практика съвсем не беше толкова просто. Когато става дума за човешки мотиви и подбуди, нищо не беше просто.

Борн пое по дясното отклонение. Не след дълго пътят се стесни леко, така че на места той едва се промъкваше. На едно място се наложи да се завърти на 45 градуса, за да провре раменете си. Накрая се озова в пещерата. С пистолет в ръка, той се огледа в двете посоки. Нямаше терористи, скрити в засада. Но от пода се издигаше висок метър и половина сталагмит.

Борн го изрита и го откърти малко над основата. Като стисна парчето със свободната си ръка, се насочи надясно в пещерата. Не след дълго пътят зави наляво. Борн забави крачка, после се приведе ниско. Надзърна зад ъгъла и видя един терорист, застанал на пост с полуавтоматична пушка „Ругер“, опряна в бедрото. Борн чакаше, дишайки бавно и дълбоко. Онзи се раздвижи и Борн видя Мартин Линдрос. Вързан и със запушена уста, той бе опрян върху някаква раница. Сърцето на Борн заби силно в гърдите му. Мартин е жив!

Нямаше време да прецени напълно състоянието на приятеля си, защото в този момент ехо от взрив рикошира в пещерата. Алем бе доказал лоялността си, бе хвърлил гранатата на Дерон, както беше обещал.

Терористът отново се раздвижи, закривайки Линдрос от погледа на Борн. Сега забеляза още двама терористи — дойдоха да се съвещават с първия, който междувременно бе извадил мобилен телефон и говореше припряно нещо на арабски, явно търсейки решение какво да правят. Значи Фади бе оставил трима мъже да пазят затворника му. Това беше важна информация.

След като взеха решение, тримата мъже се разпръснаха в триъгълна отбранителна формация. Единият остана на място, край отвора на пещерата, другите двама се подредиха зад Линдрос, близо до мястото, където Борн стоеше приведен.

Борн прибра пистолета „Макаров“. Не можеше да си позволи да използва огнестрелно оръжие. Шумът сигурно щеше да докара всички останали терористи на бегом в пещерата. Изправи се, застанал стабилно на краката си. Стиснал сталагмита в едната си ръка, с другата изтегли ножа с извито острие. Хвърли го с премерен жест и той се заби до дръжката в гърба на задния пазач, който бе обърнат наляво. Когато другият се завъртя, Борн хвърли сталагмита като копие и прониза терориста в гърлото. Онзи направи няколко трескави движения с ръце към врата си, докато падаше. След това се срина върху другаря си.

Третият вече се бе обърнал, насочвайки своя „Ругер“ към Борн, който веднага вдигна ръце и тръгна към него.

Терористът му каза да спре на арабски.

Но Борн вече се беше втурнал в спринт. В следващия миг вече беше при ококорения от изненада мъж и избутваше дулото на ругера настрана. Фрасна го с длан в носа, при което се разхвърча кръв и парчета хрущяли. Следващият удар на Борн беше по ключицата на мъжа, която също стана на парчета. Терористът се свлече на колене, олюлявайки се. Борн изби оръжието от ръцете му и го фрасна с приклада в слепоочието. Онзи падна тежко и повече не помръдна.