Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

— Не мога просто да я ликвидирам. Дори да се постарая да прилича на обир или на инцидент…

— Забрави. Евентуален инцидент би бил разследван толкова щателно, че ръцете ти ще бъдат вързани до второ пришествие. — Холидей опря в устните си писалка, така че капачето й да щракне. — Затова ти предлагам да намериш начин да я отстраниш — но да бъде максимално унизителен и болезнен за нея и за него. Още едно унижение по веригата. Лишен от вярната си дясна ръка, директорът ще бъде още по-уязвим. Звездата ти ще изгрее дори по-бързо, а динозавърът ще се гътне. Аз ще се погрижа за това.

Щом прекосиха замръзналата река, насочвайки се на юг-югоизток, тъмната сянка на стръмния планински склон ги застигна. Борн и Заим бяха придружавани от трима от бойците на Кабур, които познаваха терена по-добре от Заим.

За Борн бе трудно да пътува в голяма — по неговите разбирания — група. Той разчиташе на незабележимото придвижване и дискретността. И едното, и другото бяха изключително трудни при сегашните обстоятелства. Все пак, докато се движеха пъргаво, Борн трябваше да признае, че хората на Кабур бяха мълчаливи и концентрирани върху мисията си, която бе да заведат него и Заим живи до лагера на Фади.

След като се издигаше плавно над източния бряг на реката, теренът вървя равен известно време, което означаваше, че са се изкачили на гористо плато. Планината надвисна дори още по-заплашително: почти отвесна стена, — висока трийсет метра, която постепенно преминаваше в масивна скална козирка.

Обилният доскоро сняг бе намалял до лек снеговалеж, който не възпрепятстваше придвижването им. Изминаха първите два километра и половина без инциденти. По едно време човек на Кабур им даде знак да спрат и прати другаря си на разузнаване. Те чакаха, приведени сред шумолящите ели, докато снегът продължаваше да вали върху тях. Ужасяваща тишина се бе възцарила наоколо с началото на бурята, сякаш масивната козирка бе изсмукала всякакъв звук от планинския склон.

Амхарът се върна, давайки знак, че всичко отпред е чисто, и те продължиха, стъпвайки тежко през снега, наострили очи и уши. Когато наближиха козирката, пътят стана едновременно по-каменист и по-гъсто залесен. За Борн бе абсолютно логично Фади да е построил лагера си някъде на по-високо.

След още половин километър водачът на групата на Кабур нареди отново да спрат и пак изпрати един от спътниците си на разузнаване. Този път онзи се забави по-дълго, а щом се върна, шепнешком проведе разгорещен разговор с водача си. Човекът на Кабур се отдели и се приближи до Борн и Заим.

— Имаме потвърждение за враг пред нас — двама са, източно.

— Вероятно сме близо до лагера им — предположи Борн.

— Това не са часови. Просто претърсват гората и идват насам. — Командирът се намръщи. — Чудя се дали не са разбрали някак за нас.

— Няма как да узнаем — каза Заим. — Така или иначе, трябва да ги убием.

Командирът се намръщи още повече.

— Това са хора на Фади. Ще има последствия.

— Забрави — сряза го Борн. — Двамата със Заим ще продължим сами.

— Ти какво, за страхливец ли ме мислиш? — Командирът поклати глава. — Нашата задача е да ви отведем в лагера на Фади. Което и ще сторим.

Той даде знак на хората си и те се отдалечиха на изток.

— Тримата ще продължим по първоначалния курс. Нека братята ми си свършат работата.

Сега те се катереха не на шега, планината се протягаше нагоре, сякаш се опитваше да достигне масивната козирка. За момента бе спряло да вали и слънцето надзърна иззад пролука в движещите се облаци.

Изведнъж отекна хаотична канонада от изстрели. Тримата спряха, приведени между дърветата. Чу се втора канонада, после всичко утихна.

— Трябва да побързаме — каза водачът и те се изправиха, за да продължат на изток-югоизток.

След секунди чуха да пее птичка. Малко по-късно двамата бойци се присъединиха към тях. Единият бе ранен, но не тежко. Продължиха в мрачна, стегната група, водени от разузнавача.

Почти веднага след това наклонът започна да намалява, дърветата оредяха. Когато разузнавачът падна на колене, изглеждаше сякаш се е спънал в камък или корен. После кръв плисна върху снега, когато вторият боец бе прострелян в главата. Останалите от групата се прикриха. Не са подготвени, помисли си Борн, тъй като изстрелите дойдоха от запад. Двамата разузнавачи от изток бяха примамка, част от скрита обграждаща маневра от изток и от запад. Сега Борн разбра още нещо за Фади. Той бе готов да жертва двама от хората си, за да устрои засада на цялата група.