Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Когато Лърнър зае един от столовете, лимузината потегли. Бъд Холидей се изнервяше, когато останеше за по-дълго на едно място. Лърнър бе впечатлен най-много от това, че Холидей се беше издигнал съвсем сам, израсъл далеч от нефтените находища, благодарение на които се бяха утвърдили доста от познайниците на Лърнър. Министърът беше натрупал милионите си по старомодния начин, което го правеше независим. Той не бе задължен никому, дори и на президента. Сделките, които бе подкрепил от името на своите избиратели и на самия себе си, бяха толкова умни и политически ловки, че неизменно бяха увеличавали влиянието му, като същевременно много рядко бе оставал задължен към някого от колегите си.

Приключвайки работата си, министър Холидей вдигна глава, опита се да се усмихне, но не успя съвсем. Единственото доказателство за микроинфаркта, който бе прекарал преди десетина години, бе левият ъгъл на устата му, който невинаги функционираше, както той би искал.

— Дотук добре, Матю. Когато дойде при мен с новината, че директорът ти е предложил поста, просто не можех да повярвам на късмета си. По един или друг начин се опитвам да получа контрол върху ЦРУ по втория начин от няколко години. Директорът е динозавър, последното останало „старо момче“, което все още е на служба. Но сега вече е наистина стар и остарява с всяка минута. Чух слухове, че е започнал да изтървава юздите. Искам да нанеса удар сега, когато е обкръжен от всички страни. Няма да го нападам публично. Има други динозаври, макар и пенсионирани, които все още имат голямо влияние в политическите среди. Затова ви наех двамата с Мюлер. Трябва да стоя на разстояние. Да мога да направя правдоподобно опровержение, когато бъдат извадени кирливите ризи.

Преди всичко основното е, че той трябва да си отиде. Агенцията му се нуждае от внимателно прочистване. Те винаги са били водещи в т.нар. проучване на хората — така обикновено наричат шпионирането. Пентагонът, който е под мой контрол, и Агенцията за национална сигурност, която Пентагонът контролира, винаги са били на заден план. Ние отговаряме за сателитите, за подслушването, подготвяйки бойното поле, както Лутър Лавал, моята силна дясна ръка в Пентагона, обича да казва.

Но тъй като в момента сме във война, аз твърдо вярвам, че Пентагонът трябва да поеме контрола и върху проучването на хората. Искам да контролирам цялото разузнаване, така че да станем по-ефикасна машина за ликвидирането на всяка проклета терористична мрежа и клетка, която работи за нашето унищожение в и извън нашите граници.

Лърнър гледаше министъра в лицето, макар дългогодишната им и тясна връзка да бе такава, че той можеше да предвиди какво предстои. Всеки друг би бил доволен от напредъка му, но не и Холидей. Лърнър се стегна вътрешно, защото знаеше, че получи ли комплимент от министъра, ще последва искане за нещо почти невъзможно. Не че на Холидей му пукаше. Той бе отрасъл в суровата земя на Линдън Джонсън — жилав кучи син.

— Какво точно имате предвид?

Холидей го стрелна с очи.

— Сега, след като ти лично потвърди подозренията ми, че в ЦРУ е пълно с араби и мюсюлмани, първата ти работа, след като махнем директора, ще е да ги прочистиш.

— Кого по-точно? — попита Лърнър. — Имате ли списък?

— Списък ли? Хич не ми трябва никакъв списък. Когато казвам прочистване, имам предвид тотално. До крак.

Лърнър едва се сдържа да не трепне.

— Ще отнеме известно време, господин министър. Независимо дали ви харесва или не, живеем във времена на религиозна толерантност.

— Не ми се слушат простотии, Матю. Това ме гложди вече десет години… нали знаеш кое?

— Да, сър — религиозната толерантност.

— Дяволски си прав. Ние сме във война с проклетите мюсюлмани. Аз няма да позволя някакъв си арабин да подкопава нашите служби за сигурност отвътре, разбра ли ме?

— Да, сър.

Водеха този разговор не за пръв път, макар Лърнър да се съмняваше, че министърът би го признал.

— Като говорихме за проблеми, се сещам за Ан Хелд.

Лърнър знаеше, че истинското шоу тепърва започва. Това дотук беше само прелюдията.

— Какво за нея?

Министърът измъкна кафява папка от бюрото и я хвърли в ръцете на Лърнър, който я прелисти набързо. После вдигна поглед.

— Точна така, приятелю — кимна Холидей. — Ан Хелд е започнала свое собствено разследване за миналото ти.

— Тази кучка. Мислех, че съм я озаптил.

— Тя е изключително умна, Матю, и също толкова вярна на директора. Което означава, че никога няма да допусне да се изкачиш в йерархията на ЦРУ. Сега тя е явна заплаха за нас. Факт.