Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Присъстващите около масата се размърдаха. Карим разпери ръце.

— Знам, знам, всички видяхме какъв смут причини опитът на Лърнър да преустрои ЦРУ. И сега знаем защо промените ни бяха толкова чужди — те са били по нареждане на Холидей и неговите подмазвачи в АНС. Е, Лърнър е мъртъв. Каквото и скрито влияние да е имал министърът на отбраната тук, с него е свършено. И сега, когато къртицата бе отстранена, сме свободни да направим това, което трябваше да бъде направено преди години. Трябва да превърнем ЦРУ в агенция, която да е по-пригодена от всеки друг за война срещу глобалния тероризъм.

Ето защо моето първо предложение е да наемем изключително квалифицираните араби и мюсюлмани, изхвърлени от различните агенции след 11 септември. Ако искаме да имаме шанс да спечелим тази нова война, трябва да разберем разнородните терористични групи, които представляват нашия враг. Трябва да спрем да бъркаме араби с мюсюлмани, саудитци със сирийци, азербайджанци с афганистанци, сунити с шиити.

— По този въпрос трудно може да се спори — каза Симс.

— Въпреки това все още можем да гласуваме по предложението на Роб — каза Карим спокойно.

Когато всички очи се обърнаха към шефа на отдел „Операции“, Бат каза:

— Няма да е необходимо. Оттеглям предложението си в полза на това на Мартин.

Борн седеше на пода на хеликоптера, обърнат с лице към саудитския лекар и голямата му черна чанта. Между тях лежеше окървавеното тяло на Мартин Линдрос. Лекарят продължаваше да дава на Мартин болкоуспокояващи.

— Най-доброто, което мога да сторя — каза докторът, докато се отдалечаваха от Миран Шах, — е да облекча, доколкото мога, страданията му.

Борн гледаше надолу към съсипаното лице на Линдрос, извиквайки във въображението си образа на приятеля си такъв, какъвто беше. Успя само отчасти. Четирийсет и петкалибровият куршум от пистолета на Фади бе избухнал в дясната част на главата му, унищожавайки очната орбита и почти половината му лице. Хирургът успя да спре кървенето, но тъй като пистолетът стреля от упор, пораженията бяха достатъчно сериозни, за да изцедят до край жизненоважните органи на Мартин. Според доктора каскадният ефект бе напреднал достатъчно, за да направи безплоден всеки опит да бъде спасен животът на Мартин.

В момента Мартин бе потънал в неспокоен сън. Гледайки го, Борн почувства едновременно гняв и отчаяние. Защо това се беше случило с Мартин? Защо той не бе успял да го запази жив? Той знаеше, че страданието му идва от неговата безпомощност. Това бе същото чувство, което изпита, когато бе видял Мари за последен път. Безпомощността бе единственото чувство, на което Борн не можеше да се противопостави. Тя влизаше под кожата му, промъкваше се в ума му като подигравателен глас, който не можеше да накара да замълчи.

С ръмжене той извърна глава настрани. Те бяха се изкачили на достатъчна височина, за да не пречат планините на сигнала, така че той отвори мобилния си телефон, опита се отново да се свърже със Сорая. Телефонът иззвъня, което бе добър знак. Но тя пак не отговори, което не беше добър знак. Този път той остави кратко съобщение на гласовата поща, в което намекваше за Одеса. То щеше да бъде загадка за всеки, освен за самата Сорая.

След това той се обади на Дерон, който все още бе във Флорида.

— Имам проблем, който само ти можеш да решиш — каза му без предисловия.

— Казвай.

Те бяха свикнали да общуват по този начин — кратко и ясно.

— Нуждая се от пълно оборудване.

— Няма проблем. Къде си?

— На около осем часа от Вашингтон.

— Добре. Тайрон ще ти достави всичко. На кое летище „Дълес“ или „Рейгън Интернешънъл“?

— На нито едно от двете. Ще се приземим на около осемнайсет километра южно от Анандейл — каза Борн, като даде на Дерон координатите във Вирджиния, които беше получил от пилота. — Това е в източния край на имота на „Систейн Лабс“ — „Систейн Лабс“ бе, разбира се, филиал на „Интегрейтид Въртикал Текнолоджис“. — Благодаря, Дерон.

— Няма проблем, мой човек. Само ми се ще самият аз да бях там.

Когато Борн прекъсна, Мартин се размърда.

— Джейсън.

Слабият шепот на Мартин го накара да приближи главата си до тази на своя приятел. Миризмата на разкъсана плът, на предстояща смърт бе отблъскваща.

— Тук съм, Мартин.

— Човекът, който зае мястото ми…

— Карим. Братът на Фади, знам. Знам всичко, Мартин. Започна с мисията в Одеса, която Конклин ми даде. Аз бях със Сорая на срещата с нейния информатор. Млада жена се приближи, тичайки към нас. Това беше Сара ибн Ашеф, сестрата на Карим и Фади. Аз стрелях към нея, но не съм я улучил, — както мислех. Прострелял я е един от хората на Фади. Искал е да я убие, защото имала любовна връзка.