Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Погледът му се плъзна към Фади. Очите на саудитеца, все още отворени, сякаш гледаха към Борн с омраза и гняв. Борн се наведе и произведе няколко изстрела в лицето на Фади. После се изправи и повлече Вейнтроп обратно към хеликоптерната площадка.

— Има ли пилот в хеликоптера? — обърна се Борн към Файед ас-Сауд.

Шефът на силите за сигурност кимна.

— Под охрана е. А тук е куфарчето.

— Сигурен ли си, че това е устройството? — попита Вейнтроп.

Файед ас-Сауд погледна към своя специалист, който кимна.

— Отворих го. Да, това е атомна бомба.

— Добре — продължи Вейнтроп със странна звънлива нотка в гласа, — но на ваше място аз бих го отворил още веднъж. Може би не сте видели всичко вътре.

Файед ас-Сауд погледна Борн, който кимна.

— Отвори го — каза шефът на саудитските сили за сигурност към своя човек.

Мъжът остави внимателно куфарчето на бетонния под и го отключи.

— Погледни от лявата страна — каза Вейнтроп. — Не, по-назад.

Саудитецът изви врат, след това се дръпна инстинктивно.

— Задействан е таймер.

— Станало е, когато сте отворили куфарчето, без да използвате кода.

Борн разпозна нотката в гласа му: беше триумф.

— Колко време имаме? — попита Файед ас-Сауд.

— Четири минути и трийсет и седем секунди.

— Аз създадох веригата — каза Вейнтроп — Аз мога да я изключа. — Той погледна от единия мъж към другия. — В замяна искам свободата си. Без преследване. Без условия. Нов живот, напълно финансово обезпечен.

— Това ли е всичко? — Борн го удари толкова силно, че Вейнтроп се блъсна в стената. — Нож — заповяда Борн.

Файед ас-Сауд знаеше какво се иска от него. Той подаде един автоматичен нож на Борн.

Борн го грабна и заби острието точно над капачката на коляното на Вейнтроп.

Румънецът изкрещя.

— Какво направихте? — След това започна да хлипа неконтролируемо.

— Не, докторе, вие го направихте. — Борн се наведе до него, държейки кървавия нож на нивото на очите му. — Имате по-малко от четири минути, за да изключите таймера.

Вейнтроп, като стискаше раненото си коляно, се залюля назад–напред.

— Ами… моите условия?

— Това са моите условия. — Борн завъртя острието и Вейнтроп изкрещя отново.

— Добре, добре!

— Дайте му куфарчето — заповяда Борн. Когато това бе сторено, продължи: — На ваше разположение е, докторе. Но бъдете сигурен, че ще наблюдавам всяко ваше движение.

Борн се изправи, видя Файед ас-Сауд да го наблюдава, свил плътните си устни.

Борн гледаше, докато Вейнтроп работеше върху таймера. Отне му малко повече от две минути, според ръчния часовник на Борн. След това докторът се отпусна назад, притиснал коляното си.

Файед ас-Сауд даде знак на неговия човек да хвърли един поглед.

— Жиците са прекъснати — каза онзи. — Таймерът не работи. Детонацията е невъзможна.

Вейнтроп продължаваше да се поклаща насам-натам.

— Имам нужда от обезболяващо — простена той.

Файед ас-Сауд извика лекаря си, след това отиде да вземе ядреното устройство. Борн го изпревари.

— Това ще ми трябва, за да се добера до Карим.

Шефът на силите за сигурност се намръщи.

— Не разбирам.

— Ще поема по маршрута, по който Фади щеше да тръгне за Вашингтон — каза Борн с тон, който не търпеше възражения.

— Мислиш ли, че това е мъдро решение, Джейсън? — попита Файед ас-Сауд.

— Страхувам се, че при тези обстоятелства няма място за мъдрост — отговори Борн. — Карим се е поставил в такава силна позиция в централата на ЦРУ, че е почти недосегаем. Трябва да намеря друг начин.

— Тогава предполагам, че имаш план.

— Винаги имам план.

— Добре. Лекарят ми ще се погрижи за приятеля ти.

— Не — каза Борн. — Мартин идва с мен.

Файед ас-Сауд отново разпозна стоманената нотка в гласа на Борн.

— Тогава поне ще ви придружи.

— Благодаря ти — каза Борн.

Саудитецът помогна на приятеля си да качи Мартин Линдрос в хеликоптера. Докато Борн обясняваше с нетърпящ възражение тон ситуацията на пилота на Фади, шефът на силите за сигурност отпрати своя човек от хеликоптера, след това коленичи, за да помогне на лекаря да настани Линдрос възможно най-удобно.

— Колко му остава? — попита меко Файед ас-Сауд, сякаш от само себе си бе ясно, че Линдрос умира.

— Един час — плюс–минус — сви рамене онзи.

След като приключи разговора си с пилота, Борн се обърна към Файед ас-Сауд.

— Искам да направиш нещо за мен.

— Всичко, което поискаш, приятелю — отвърна онзи.

— Първо, нуждая се от телефон. Моят е повреден.