Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Като се въртеше и гърчеше, Борн се опита да се предпази от наточеното острие. Същевременно се протегна и ръцете му се озоваха извън водата. Събрал цялата си сила, той блъсна дланите си в ушите на Фади. Терористът се огъна назад, ръцете му се вкопчиха в дясното му ухо. Ударът на Борн бе вкарал безжичната слушалка през тъпанчето му и го бе разкъсал.

Фади изпусна скалпела и загуби равновесие. Борн, усетил колебанието на противника си, посегна към Фади и в същия миг чу ужасен шум надолу по коридора. Саудитецът се опитваше да преодолее болката от пробитото си тъпанче, кръв шуртеше от дясното му ухо. Борн се протегна към него и в същия миг извитият нож на Фади проби дланта му.

Борн успя да омотае юмрука си с колана, който издърпа от панталоните си, и така да парира мушканията на Фади. Неминуемо обаче нарязаната кожа започна да се къса. Още една секунда и щеше да бъде беззащитен.

Бученето се засили. Какво ставаше? Фади, видял предимството си, поднови атаката си с прецизни удари, като черпеше неестествена сила от отчаянието си. Борн бе принуден да се отдръпне към операционната зала.

След това с ъгълчето на окото си видя размазано движение. Някой се беше втурнал през вратата на залата. Жена: Катя. Сълзи се стичаха по лицето й. Ръцете й бяха червени от кръв — кръвта на Мартин. Тя бе жената, която се беше опитала да избяга с него. Но след това Фади ги беше открил. Защо Мартин не я е отвел на някое безопасно място, както Борн го предупреди? Сега вече беше твърде късно.

— Погледни какво са му сторили! — простена Катя.

Борн видя нещо метално да проблясва в ръката й.

Газейки през коридора, Катя се приближи към него. В този момент тътенът стигна до трескава височина. Катя обърна глава, за да погледне надолу по коридора. Борн проследи погледа й, видя водна стена да изпълва коридора от пода до тавана, насочвайки се към тях.

Ножът на Фади мина през импровизирания му щит за последен път, след което всички слоеве се разпаднаха, разкривайки окървавените му кокалчета.

— Назад! — извика той към Катя. — Скрий се!

Вместо това тя продължи да гази към него. Но сега водата бе висока до кръста, течението й бе толкова силно, че тя не можеше да напредне повече към него. Фади се опита да нанесе смъртоносен удар, но Борн ритна през бушуващата вода, извади го от равновесие. Острието се завъртя, наранената ръка на Борн удари плоската му част и го изхвърли нагоре и надалеч.

Катя, осъзнала, че пътят й е препречен, хвърли металния предмет към Борн.

Той се протегна и го улови — двайсет и два сантиметров нож за ампутация. С плавно движение той го завъртя, заби първокласното острие в меката плът в основата на гърлото на Фади, след това го прокара през ключицата към гърдите.

Фади гледаше към него с отворена уста. В момента на смъртта си беше почти парализиран, безпомощен, без никаква мисъл. Замръзнал във времето. Очите му, които бяха започнали да се изцъклят, разкриваха, че се опитва да проумее нещо. Но не успя.

Бушуващата водна стена бе почти до тях. Борн не можеше да направи нищо друго, освен да се покатери върху разпорения труп на Фади. Той се вкопчи във вентилационната решетка, набра се нагоре. След това се протегна назад за Катя. По-късно така и не можа да си отговори на въпроса дали тя е могла да стигне до него. Тя стоеше там, гледайки в нищото, докато той й крещеше.

Борн понечи да се върне за нея, но тогава водата го блъсна със силата на гигантски юмрук и го остави без въздух. Водната стихия надигна глас, по-силен от воя на демоните на Рас Дежен, и тялото на Фади, заедно с Катя, бяха увлечени в бушуващия казан. Водата бучеше и се пенеше, помитайки всичко по пътя.

В смелото сърце на Файед ас-Сауд живееше все по-силното убеждение, че един ден — не скоро, може би не дори докато е жив — войната срещу хората, които възнамеряваха да подпалят света, за да унищожат страната му, ще бъде спечелена. Това можеше да изисква големи жертви, твърда убеденост, желязна воля, както и неконвенционални съюзи с неверници като Джейсън Борн, който се бе докоснал до арабския начин на мислене. Най-вече това щеше да изисква търпение и постоянство по време на неизбежните временни неуспехи. Но наградата щеше да дойде в дни като този.

Използвайки втори комплект заряди С4, за да отклонят подземната река, неговите хора нахлуха в съоръжението на „Дуджа“ през дупката от взрива. Той стоеше в края на замаскираната хеликоптерна площадка, която изглеждаше като дъно на кладенец с равна повърхност. Над него бе отворът в стената, който се разширяваше с приближаването си към повърхността. Беше покрит със специално проектиран маскировъчен материал, който го правеше неразличим от скалата около него.