Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Когато онзи се премести от дясната страна на тялото към лявата, Сорая можа да зърне главата, а след това и лицето на мъртвия. Веднага щом умът й преодоля шока и тя бе в състояние да осмисли видяното, й се наложи да прехапе устната си, за да не изкрещи.

„Не!“, помисли си тя. Страх и паника се бореха за надмощие в нея. Не може да бъде.

Но явно беше възможно.

Тук, в моргата, притежавана и управлявана от „Дуджа“, лежеше тялото на директора на ЦРУ. Стария бе мъртъв, в сърцето му зееше дупка от куршум.

В момента, в който запамети схемата на съоръжението, закачена на стената, Борн се втурна навън от паркинга. Почти веднага видя група въоръжени мъже от „Дуджа“ да тичат към него. Отскочи назад, за да избегне куршумите им, и се покатери на най-малкия джип. За щастие ключовете си бяха на мястото. Нямаше да се наложи да губи време, за да пали двигателя с жици.

Той изфорсира мотора и като натисна газта докрай, изстреля превозното средство напред, сякаш бе стрела от арбалет. Джипът се вряза в групата терористи, някои бяха смазани под колелата, други успяха да отскочат встрани. Той се носеше надолу по оста на съоръжението, докато не стигна до товарния асансьор.

Когато вратите се отвориха, вкара колата вътре, като пътьом премаза още четирима въоръжени мъже. Измъкна се от колата и натисна бутона за по-долното ниво. Грабна една полуавтоматична пушка, докато огромната кабина започна да се спуска надолу.

Асансьорът стигна до нужното ниво и спря, но вратите отказаха да се отворят. Коридорът бе пълен с вода. Борн натисна бутона за ръчно освобождаване на вратите, но и той не работеше.

Покатери се на покрива на джипа и блъсна малкия квадратен отвор на покрива на кабината с приклада на полуавтоматичната пушка. Панелът най-после поддаде. Борн се пъхна в отвора и като преметна оръжието си на гръб, се покатери горе. На покрива на кабината коленичи край правоъгълна контролна кутия и я отвори. Вътре намери електрическата верига, която задействаше вратите. Извади жиците и ги пренасочи към захранващия източник на повдигащия механизъм. Вратите веднага се отвориха и в асансьора нахлу голямо количество вода.

Като скочи обратно долу, Борн седна зад кормилото на джипа, запали двигателя и с пронизителен звук излезе в коридора на залятото с вода долно ниво. Насочи се към ядрените лаборатории, като форсираше двигателя, докато нивото на водата се покачваше. В един момент тя щеше да залее мотора, да го повреди и Борн да остане без предимството на джипа.

Но както се оказа след секунда, машината така или иначе му стана непотребна. Точно пред себе си видя Фади, застанал в средата на коридора, за да блокира пътя му. Силната му лява ръка стискаше Мартин Линдрос, докато в дясната се виждаше „Глок 36“, дулото на който бе притиснато до слепоочието на Мартин.

— Най-после си в ръцете ми, Борн! — изкрещя Фади през бученето на прииждащата вода и шума от двигателя на джипа. — Изключи мотора! Излез от колата! Веднага!

Борн го послуша. Сега, вече по-близо, видя нещо в дясното ухо на Фади. Безжична слушалка. Ето как арабинът бе следил комуникациите им.

— Хвърли пушката! Всички оръжия! Сега дръж ръцете си така, че да ги виждам, и тръгни много бавно към мен.

Борн тръгна, като шляпаше през водата, приковал поглед в нараненото лице на Мартин. В единственото око на приятеля му блестеше свирепа гордост. Борн интуитивно разбра, че Линдрос е намислил нещо и се опитва да го предупреди. Борн имаше собствен план как да се справи с Фади. Но Линдрос винаги бе искал да бъде герой.

В лявата ръка на Мартин се появи скалпел. Когато той го заби в бедрото на Фади, саудитецът произведе изстрел с глока. Беше се прицелил в главата на Линдрос, но болката от внезапното пробождане предизвика инстинктивен спазъм и куршумът прониза челюстта на Линдрос. Но все пак това бе 45-и калибър. Тялото на Мартин бе изхвърлено през вратата и падна в операционната зала зад нея.

Борн скочи и успя да удари Фади в слънчевия сплит, докато терористът се опитваше да извади скалпела от мускула си. И двамата паднаха назад във водата, която вече стигаше до коленете им. Борн хвана ръката му, която държеше пистолета, и я избута нагоре, така че Фади стреля във въздуха, без да улучи никого. В същия момент Фади измъкна скалпела от бедрото си и замахна към лявата част на тялото на Борн.

Борн беше готов. Той вдигна глока заедно с дясната ръка на Фади, така че острието се плъзна по дебелата цев на пистолета. Фади осъзна, че пистолетът е безполезен във вода, пусна го и като сграби Борн за ризата, го преметна по гръб. С помощта на десния си лакът натисна главата на Борн под водата, като същевременно продължи да мушка отново и отново с върха на скалпела.