Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Водата се бе оттеглила, всмукана от огромните канали, прорязващи по-долното ниво на съоръжението.

Точно пред Файед ас-Сауд, на една издигната площадка, която не бе пострадала от наводнението, стоеше хеликоптерът, който, той бе сигурен, трябваше да отведе Фади на уреченото място заедно с ядреното устройство. Един от неговите хора охраняваше пилота.

Макар много да му се искаше да разбере дали Борн е оцелял, по разбираеми причини не желаеше да остави устройството под грижите на някой друг. Освен това фактът, че стои тук, вместо да гледа как хеликоптерът се издига, докато Фади бяга, говореше красноречиво, че Борн бе победил. Въпреки това бе изпратил някои от хората си да открият приятеля му. Той много искаше да сподели този миг с него.

Човекът, когото доведоха, бе по-възрастен мъж с високо, широко чело, издаден нос, очила със стоманени рамки, едното стъкло на които бе пукнато.

— Аз ви пращам за Джейсън Борн, а вие ми водите този. — Раздразнението на Файед ас-Сауд прикриваше тревогата му. Къде ли е Джейсън? Дали не лежи някъде в пометените от водата вътрешности на тази дяволска дупка? Дали е още жив?

— Човекът казва, че името му е Костин Вейнтроп — каза водачът на групата.

Чул името си сред неясните арабски звуци, новодошлият каза:

— Доктор Вейнтроп.

След това изрече нещо на такъв лош арабски, че беше неразбираемо.

— Говорете на английски, моля — каза Файед ас-Сауд на своя безупречен британски английски.

— Слава богу, че сте тук. Двамата с жена ми бяхме държани като затворници.

Файед ас-Сауд гледаше към него, мълчалив като сфинкс.

Вейнтроп се прокашля.

— Моля ви, пуснете ме. Трябва да намеря жена си.

— Вие твърдите, че сте доктор Костин Вейнтроп. Казвате ми, че двамата с жена ви сте държани като затворници тук. — Нарастващото притеснение на Файед ас-Сауд за съдбата на приятеля му го караше да бъде още по-раздразнителен. — Знам, че друг човек е бил държан като затворник тук.

Вейнтроп, вече доста уплашен, се обърна към мъжа, който го беше довел.

— Жена ми, Катя, е в съоръжението. Можете ли да ми кажете дали сте я намерили?

Водачът на групата, като взе пример от шефа си, го изгледа мълчаливо, с каменно лице.

— О, Господи — простена Вейнтроп и в притеснението си премина на родния си румънски: — Боже мой!

Напълно равнодушен, Файед ас-Сауд го погледна с пренебрежение, преди да се обърне при звука на движение зад него.

— Джейсън!

При вида на приятеля си той се втурна към входа на хеликоптерната площадка. С Борн беше и друг човек от екипа на саудитеца. Те подкрепяха висок, строен мъж, чието лице и глава изглеждаха, сякаш са били прокарани през месомелачка.

— Аллах! — извика Файед ас-Сауд. — Фади мъртъв ли е?

— Да — отвърна Борн.

— Кой е този човек, Джейсън?

— Моят приятел, Мартин Линдрос.

— О, не! — Шефът на силите за сигурност незабавно извика лекаря на екипа си. — Джейсън, ядреното устройство е в хеликоптера. Невероятно, но е побрано в малко черно куфарче. Как Фади е успял да постигне това?

Борн погледна заплашително Вейнтроп за момент.

— Здравейте, доктор Съндърланд… или би трябвало да кажа Костин Вейнтроп?

Вейнтроп трепна.

Файед ас-Сауд повдигна вежди.

— Познаваш ли този човек?

— Срещали сме се веднъж. Докторът е изключително талантлив учен с множество специалности. Включително миниатюризация.

— Значи той е създал веригите, позволили на ядрената бомба да се побере в куфарчето. — Изражението на Файед ас-Сауд бе мрачно. — Той твърдеше, че двамата с жена му са държани за затворници.

— Истина е — настоя Вейнтроп. — Вие не разбирате, аз…

— Сега знаеш кой е той — прекъсна го Борн. — Що се отнася до жена му…

— Къде е тя? — задъхано попита Вейнтроп. — Знаете ли къде е? Искам моята Катя!

— Катя е мъртва. — Борн изрече това направо, жестоко. Той не можеше да изпитва съчувствие към мъжа, заговорничил с Фади и Карим за неговото унищожение. — Дължа й живота си. Опитах се да я спася, но водната стихия я отнесе.

— Това е лъжа! — крещеше Вейнтроп, пребледнял. — Тя е при вас! Скрили сте я!

Борн го сграбчи и го замъкна в близка стая. След наводнението саудитският екип бе събрал намерените трупове. До мъртвия Фади лежеше тялото на Катя. Главата й бе килната под неестествен ъгъл спрямо тялото.

Вейнтроп издаде нисък стон, почти нечовешки. Борн, докато го наблюдаваше как се свлича на колене, бе пронизан от силна болка за красивата млада жена, която се бе пожертвала, за да може той да убие Фади. Изглежда, че тя бе искала смъртта на Фади толкова силно, колкото и той.