Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

След като получи апарата и сложи в него личната си карта с всичките му телефонни номера, Борн продължи:

— Благодаря. Сега искам да се обадиш на познатите си в американското правителство. Кажи им, че самолетът, който ще използвам, изпълнява саудитска дипломатическа мисия. Веднага щом говоря с пилота, ще ти изпратя летателния план. Не искам никакви проблеми с митниците и имиграционните служби.

— Смятай го за уредено.

— След това се свържи с ЦРУ и им повтори същото. Само че измести очакваното време на пристигане с 40 минути след това, което ще ти дам.

— Обаждането ми в ЦРУ ще вдигне на крак измамника.

— Да — каза Борн. — Така ще стане.

Лицето на Файед ас-Сауд бе изкривено от тревога.

— Играеш ужасно опасна игра, Джейсън.

След като отправи това предупреждение, той прегърна топло своя приятел.

— Аллах те е закрилял досега. Нека той да те защитава в мисията ти.

Целуна Борн по двете бузи и като се наведе, слезе от хеликоптера. Пилотът натисна един ключ, прибра маскировъчното покритие над хеликоптерната площадка. Когато се убеди, че целият наземен персонал е далеч от перките, запали мотора.

Борн коленичи до Линдрос и го стисна за ръка. Единственото око на Линдрос трепна и се отвори. Той погледна Борн, дупката, в която се бе превърнала устата му, наподоби нещо като усмивка, ръката му стисна по-здраво ръката на Борн.

Борн почувства сълзи да напират в очите му. С усилия той ги спря.

— Фади е мъртъв, Мартин — надвика той шума. — Стана това, което искаше. Ти си герой.

Карим умишлено закъсняваше за административната среща на управлението. Той искаше всички седем шефове на отдели да са около масата, когато той влезе. Заседателната зала бе разположена до кабинета на директора. Всъщност имаше свързваща врата от офиса на Стария към заседателната зала. Точно през тази врата влезе Карим. Той искаше да припомни на седмината къде стои спрямо тях в йерархията на ЦРУ — нещо, което те вътрешно вече знаеха.

— Директорът съжалява, че не може да присъства — каза той енергично, настанявайки се на мястото на Стария около масата. — Ан, която е с него, ми каза, че той все още разговаря на четири очи с президента и със Съвета на началник-щабовете.

Карим отвори дебела папка, само първите пет страници, от която бяха истински — ако може да се нарече истинска дезинформацията, която бе носил в главата си от месеци.

— Сега, когато непосредствената заплаха от „Дуджа“ бе елиминирана, когато самата „Дуджа“ не е нищо повече от сянка на самата себе си, е време да преминем към други въпроси.

— Един момент, Мартин — прекъсна го стоманеният глас на Роб Бат, шефа на отдел „Операции“. — Ако ми позволите, преди да приключим този въпрос, все още трябва да имаме предвид проблема със самия Фади.

Карим се облегна назад, въртейки химикалка между пръстите си. Най-лошото нещо, което можеше да направи, знаеше той, бе да прекрати тази насока на разговора. Както бе показала срещата преди няколко дни, Бат му беше вдигнал мерника. Той не искаше да прави каквото и да било, което да засили недоверието на Бат.

— Разбира се — каза Карим, — нека да обсъдим как да се справим с Фади.

— Съгласен съм с Роб — каза Дик Симс, шефът на отдел „Разузнаване“. — Аз подкрепям идеята да отделим значителен процент от нашите служители за залавянето му.

Имаше кимвания от няколко от другите шефове, събрали се около масата.

Пред лицето на тази надигаща се вълна Карим каза:

— В отсъствието на Стария ние, разбира се, ще направим това, което мнозинството смята за най-добро. Все пак аз бих искал да посоча няколко неща. Първо, унищожавайки най-важната оперативна база на „Дуджа“, ние нямаме идея дали Фади е жив или мъртъв. Ако е бил в или край съоръжението в Южен Йемен, няма съмнение, че е бил превърнат в пепел заедно с всички останали. Второ, ако е бил някъде другаде по време на атаката, нямаме представа къде може да е той. Той със сигурност ще се укрие. Предлагам да оставим да мине известно време, да видим какво можем да открием за мрежата на „Дуджа“. Нека да оставим на терористичния свят да повярва, че сме насочили вниманието си другаде. Ако Фади е жив, той ще започне да се раздвижва и ние ще попаднем по следите му.

Карим огледа лицата едно по едно. Никой не се намръщи, не поклати глава в несъгласие.

— Трето, и може би най-важно: трябва да подредим собствената си къща — продължи той. — Мога да потвърдя слуховете, че Стария е атакуван от министъра на отбраната Холидей и лакея му в Пентагона Лутър Лавал. Холидей знаеше за нашата къртица, знаеше за атаката на компютърния вирус. Излиза, че покойният Матю Лърнър също е бил човек на Холидей.