Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Това, че бе успял да се свърже с Мартин след убийството на Конклин, се бе оказало спасителен пояс. Сега Мартин беше мъртъв. Мари също нямаше да се върне у дома.

Когато пилотът приземи хеликоптера на пистата, той взе куфарчето.

— Идваш с мен — каза му Борн. — Имам нужда още малко от твоята помощ.

Пилотът се изправи, заедно с Борн вдигнаха тялото на Линдрос. С известно усилие го измъкнаха от хеликоптера. Още един „Соврин“ стоеше на пистата, зареден с гориво и готов. Двамата мъже прехвърлиха тялото, след това Борн поговори с пилота на самолета. После нареди на пилота на хеликоптера да върне хирурга обратно в Миран Шах. Борн го предупреди, че екипът на Файед ас-Сауд ще следи както полета, така и комуникациите му.

Десет минути по-късно, с двамата мъже и тялото на борда, самолетът пое по пистата. Набирайки скорост, совринът се издигна в тъмносивите облаци, предвещаващи предстояща буря.

Откакто получи обаждане от Сорая, за Питър Маркс бе невъзможно да се съсредоточи върху работата си. Кодираните съобщения от „Дуджа“ сякаш бяха на марсиански. Като се престори, че го боли главата, той най-накрая успя да ги прехвърли на свой колега.

За известно време седя на бюрото си, размишлявайки. Не можеше да направи нищо друго, освен да обмисли всеки аспект от това обаждане, както и своя отговор. Първо, трябваше да преодолее гнева си. Как се осмеляваше Сорая да го въвлича в кашата, която сама бе забъркала. Това бе моментът, в който той почти бе на път да вдигна телефона и да набере вътрешния номер на Линдрос, за да съобщи за обаждането.

Но посегнал към слушалката, се спря. Защо? На пръв поглед историята на Сорая бе толкова странна, че дори не си струваше обмислянето. Първо, всички знаеха, че ядрената заплаха от „Дуджа“ е предотвратена. Второ, самият Линдрос бе предупредил всички, че Сорая е откачила заради смъртта на Джейсън Борн. И тя определено звучеше безумно по телефона.

Но съществуваше и нейното предупреждение за заплахата срещу централата на ЦРУ. След всичките тези години обучение за него би било проява на небрежност да пренебрегне тази част от историята й. За втори път той почти набра номера на Линдрос. Това, което го спря, бе пролуката в доводите му. А именно, защо една част от нейната история да бъде вярна, а друга — измислена? Той не можеше да се довери на никого — най-малко на самата Сорая, ако тя е толкова откачила.

Което означаваше, че се беше върнал в изходна позиция. Какво да прави с обаждането й? Пръстите му барабаняха някаква мелодия върху бюрото. Разбира се, той можеше да не стори нищо, просто да забрави, че този разговор въобще се е състоял. Но тогава, ако нещо се случеше на централата, той никога нямаше да си прости. Ако се допуснеше, разбира се, че все още беше жив, за да почувства непоносимата вина.

Преди да се разколебае отново, той сграбчи слушалката, набра номера на своя познат в Белия дом.

— Здрасти, Кен. Питър е. Получих спешно обаждане за директора. Можеш ли да го намериш — заради мен? Той е при вас.

— Съжалявам, Питър, не мисля, че е тук!

Сърцето на Питър подскочи.

— Кога си тръгна?

— Изчакай, ще вляза в системата. — Секунда по-късно Кен каза: — Сигурен ли си в сведенията си? Директорът ви не е бил тук днес, не е включен в графика за срещи.

— Благодаря ти, Кен. Моя грешка.

О, Боже Господи , помисли си той, Сорая е луда, ама и аз не съм добре. Той погледна през отворената врата на своята работна кабина. Оттам се виждаше ъгълът на кабинета на Линдрос._Ако това не е Линдрос, кой, по дяволите, управлява „Тифон“?_

Той се разтършува за мобилния си телефон. Веднага щом успя да накара пръстите си да заработят, набра номера на Сорая.

Тайрон изчака търпеливо Сорая да се покаже през стъклената врата. Усетил мобилния й телефон да вибрира, той й даде сигнал и тя се плъзна безшумно в сенките край входа на рампата.

— Двамата скапаняци приключиха — прошепна той. — Сега са горе с техните хора.

— По-добре да тръгваме — каза Сорая.

Но преди да поемат обратно по рампата, той я хвана за ръката.

— Не сме свършили тук, момиче. — Той посочи. — Видя ли това до линкълна?

— Какво е? — Тя проточи врат. — Лимузина?

— Не просто някаква си лимузина. Тази е с правителствени номера.

— С правителствени номера?

— Не само, това са номерата на ЦРУ.

Улавяйки напрегнатия й поглед, той поясни:

— Дерон ме научи да гледам за такива. — Той кимна натам. — Чат си, нали, провери сама.