Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

— Невероятно е точната дума, Питър. Да не говорим за „налудничаво“. Не ми казвай, че вярваш в това. — Бат поклати глава, сякаш не можеше да намери нужните думи. — Къде, по дяволите, е тя?

— Това не знам, сър — призна Маркс. — Звънях й няколко пъти на мобилния телефон, но тя не вдигна. Тя е наплашена, че Линдрос ще я открие.

— Да се надяваме, че е наплашена. Трябва незабавно да я докараме тук и да й избием от главата тези глупости, преди да създадем паника в агенцията.

— Ако тя греши, тогава къде са Стария и Ан?

Бат се обърна и си тръгна от розовата градина.

— Това смятам да разбера — каза той през рамо.

— А за Сорая…?

— Ако ти се обади, убеди я, че си на нейна страна и я докарай тук веднага.

Когато шефът на отдел „Операции“ влезе в сградата на централата, телефонът на Маркс иззвъня. Той провери обаждането. Натисна бутона и каза:

— Здрасти, Сорая. Мислех си за това, което каза, и проверих в Белия дом. И Стария, и Ан липсват.

— Разбира се, че липсват — чу той гласа й в ухото си. — Току-що видях Стария. Той лежи на дисекционната маса в една морга с дупка от куршум в сърцето.

Заедно със седмината шефове на отдели Карим седеше в заседателната зала, съседна на кабинета на Стария. Всички слушаха съобщението от саудитските тайни служби, които ги информираха за превземането на ядреното съоръжение на „Дуджа“ в Мирам Шах. За разлика от останалите обаче той слушаше комюникето еднакво объркан и обезпокоен. Дали това бе маневра на брат му заради обявеното повишено ниво на терористична заплаха или нещо ужасно се беше объркало?

Той знаеше, че има само един начин да разбере. Излезе от заседателната зала, но по пътя към асансьора с периферното си зрение мярна Питър Маркс. За втори път го забелязваше тук, където той нямаше работа. Предупредителен сигнал се задейства в главата му и вместо да влезе в асансьора, той сви наляво. Ъгълът, зад който стоеше, му позволяваше да вижда вратата на заседателната зала. Когато Роб Бат излезе, Маркс се приближи към него и му каза нещо. Бат спокоен кимна и двамата се върнаха в заседателната зала.

Карим се насочи стремително към кабинета на директора и мина покрай бюрото, където млад мъж от отдел „Сигнали“ седеше на мястото на Ан. Мъжът му кимна и той влезе в кабинета на Стария.

Вътре той натисна един бутон зад бюрото. Два гласа прозвучаха от заседателната зала.

… от Сорая — казваше Маркс. — Тя твърди, че е видяла тялото на директора в една морга с дупка от куршум в сърцето.

Какво й става на тая жена? Аз говорих с Мартин. Той се е чул със Стария.

Къде е той?

По лична работа заедно с Ан — каза Бат и се чу нещо като прозявка.

Сорая също се е чула с Борн. Борн не е мъртъв.

Не е. Открил е истинското ядрено съоръжение. То е в Мирам Шах, на границата с…

Знам къде е Мирам Шах, Питър — каза рязко Бат. — Каква е тази глупост?

Каза, че Файед ас-Сауд може да потвърди всичко.

Точно от това имам нужда, да се помоля на шефа на саудитските сили за сигурност, за да потвърди нашите собствени разузнавателни данни.

Тя каза също, че Борн е убил Фади. Той лети насам със самолета на Фади.

Разговорът продължи, но Карим бе чул достатъчно. Стори му се сякаш по кожата му пъплят мравки. Идеше му да крещи, да се разкъса на части.

Излетя от кабинета и слезе с асансьора долу. Но вместо да вземе кола на ЦРУ от паркинга в приземието, за която трябваше да се разпише, той се втурна към изхода навън.

Над Вашингтон се спускаше вечерта. Ниското небе, прихлупено с мрачни облаци, сякаш поглъщаше дребните светлинки от града. Гигантски сенки се издигаха наоколо.

Той спря на ъгъла на 21 улица и „Конститюшън“ и повика такси. След седем мъчителни минути таксито се появи и той се качи.

Половин час по-късно той слезе пред офиса на фирмата за коли под наем „Авис“. Когато таксито замина, влезе в офиса на „Авис“, нае кола, използвайки фалшива самоличност. Плати в брой, получи колата, попита за пътя до летище „Дълес“ и потегли.

Всъщност той нямаше път към „Дълес“. Целта му бе летището на „Систейн Лабс“, южно от Анандейл.

Совринът зави ниско над Ококуан Бей и пое на север, към пистата на полуострова, който приличаше на юмрук. Пилотът, следвайки светлините, приземи гладко самолета. Докато се движеха по пистата, намалявайки скоростта, Борн видя Тайрон, възседнал своята „Нинджа“. Черна кожена чанта бе преметната на гърба му. Той погледна часовника си. Бяха точно навреме, което означаваше, че имаше около 35 минути, за да се подготви за Карим.