Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Той чу как Сорая рязко си поема дъх.

— Добре — каза Сорая, — ще се срещнем, но аз избирам мястото.

— Както искаш.

Тя му даде адреса на моргата в североизточния край на Рок Крийк Парк.

— Бъди там — каза тя — колкото може най-скоро.

Маркс взе кола на ЦРУ и пристигна за рекордно кратко време. Спря откъм задната страна на моргата и остана в колата, както му беше заръчала Сорая. Преди да напусне централата, той си помисли да се свърже с Роб Бат, за да получи разрешение да вземе няколко агенти със себе си, но поради спешността на срещата се отказа да губи време да убеждава Бат.

Сорая почука по стъклото и това го накара да подскочи. Толкова беше потънал в мислите си, че не я видя да се приближава. Това още повече го изнерви, тъй като тя имаше огромно предимство пред него. Той през цялата си кариера е бил просто един чиновник, което сигурно бе истинската причина да не поиска да вземе никого със себе си. Той трябваше да продължава да се доказва пред своя гуру.

Маркс отключи вратите и Сорая се вмъкна на задната седалка. Определено не приличаше на умопобъркана.

— Исках да дойдеш тук — каза тя леко задъхано, — тъй като това е моргата, където е Стария.

Маркс я изслуша, сякаш му разказваше някакъв сън. Той стискаше пистолета си, докато тя отваряше вратата, но сега имаше чувството, сякаш самият той сънува, докато насочваше пистолета към главата й с думите:

— Съжалявам, Сорая, но идваш с мен в централата.

Двамата терористи, които се качиха на соврина, примижаха в полумрака. Те изглеждаха шокирани, когато го разпознаха.

— Фади! — каза по-високият. — Къде е Джейсън Борн?

— Борн е мъртъв — каза Борн. — Убих го в Мирам Шах.

— Но Карим ал Джамил каза, че той ще бъде на борда.

Борн вдигна куфарчето с ядреното устройство.

— Какво виждате, той е сгрешил. Има промяна в плана. Трябва да видя брат си.

— Веднага, Фади.

Те не претърсиха самолета и не видяха пилота, когото Борн беше завързал.

Когато поведоха Борн към черния форд, високият каза:

— Брат ти е наблизо.

Всички те влязоха във форда, заедно с един от мъжете Борн седна на задната седалка. Той държеше лицето си извърнато настрани от лампите на пистата, единственият източник на светлина. Докато държеше лицето си в полусянка, всичко щеше да бъде наред. Тези мъже реагираха на познат глас, познат език на тялото. Това бяха най-силните оръжия на имитацията. Трябва да убедиш ума, а не очите.

Колата напусна летището, зави на север, спря край една сграда от черни тухли, отделена на известно разстояние от останалите. Отвори се огромна врата от вълнообразна ламарина и пуснаха Борн вътре.

Помещението бе огромно и празно. Нямаше вътрешни стени. От мазните петна по бетонния под личеше, че това всъщност е хангар за самолети. Светлина идваше през вратата, както и през високи квадратни прозорци, но скоро изчезна в огромното пространство, погълната от огромни ивици сянка.

— Карим ал Джамил — извика високият. — В самолета намерихме брат ти, не Джейсън Борн. Той е с нас и носи устройството.

Една фигура се появи от сенките.

— Брат ми е мъртъв — каза Карим.

— Няма да ходя никъде с теб — каза Сорая.

Маркс понечи да отговори, когато стената в задната част на товарното отделение на моргата се спусна надолу.

— Какво, по дяволите, става? — каза той.

Сорая се възползва от изненадата му и изскочи от колата. Маркс беше готов да се втурне след нея, когато се появи лимузината на директора, пое по улицата и се отдалечи. Той забрави за Сорая. Запали двигателя и потегли след лимузината. Сигурно Стария е някъде по лична работа. Какво правеше тук?

Докато подкарваше след лимузината, чу смътно Сорая да му крещи да се върне. Той не й обърна внимание. Какво друго можеше да каже. Тя беше сигурна, че Стария е мъртъв.

Пред него лимузината спря на червен светофар. Той също спря до нея и свали прозореца.

— Ей! — извика той. Питър Маркс, ЦРУ! Отворете!

Прозорецът на шофьора остана затворен. Маркс изгаси двигателя, излезе и почука силно на прозореца, като показваше и картата си.

— Отворете, по дяволите! Отворете!

Прозорецът се плъзна надолу. Той зърна за миг Стария, седнал изпънат на задната седалка. След това шофьорът насочи един лугер към лицето му и дръпна спусъка.

Взривът спука тъпанчетата му. Той политна назад с разперени ръце, мъртъв още преди да е паднал на паважа.

Прозорецът на лимузината се вдигна и когато светофарът даде зелена светлина, колата продължи бързо надолу по улицата.