Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

1,19.

Минутите за предположения бяха изтекли. Борн трябваше да вземе решение, и то правилното. Реши да обърне последователността. Сграбчи червената жица и малко преди да я измъкне, острият му поглед забеляза нещо. Той се наведе по-близо, като огледа допълнителния таймер под различен ъгъл. Измествайки настрани снопа от цветни жици, той откри, че таймерът е свързан към основната част на устройството по съвсем различен начин от основния.

0,49.

Борн измъкна основния таймер от нишата му, за да провери какво стои отдолу. После го отдели от детонатора, към който бе прикачен с една-единствена жица. Сега забеляза, че вторият таймер не бе свързан с никакви жици, а поставен директно върху детонатора. Проблемът беше, че Борн не можеше да открие къде бяха свързани двете устройства.

0,27.

Той отмести жиците, като внимаваше да не ги разкачи. С нокът повдигна десния край на допълнителния таймер от детонатора. Нищо не се случи.

0,18.

Той плъзна нокътя си под левия ъгъл. Нищо не помръдна. Натисна по-силно и бавно го повдигна. И отдолу Борн зърна жицата, намотана като малка змия. Докосна я с пръст, отмести я внимателно и тя се размота спираловидно. Не можеше да повярва на очите си.

Жицата не бе закачена за детонатора!

0,10.

Борн чу гласа на доктор Вейнтроп:

— Аз бях затворник — бе казал той. — Вие не разбирате, аз…

Борн не му беше позволил да довърши мисълта си. Трябваше да разгадае коварния план на Вейнтроп. Той бе от хората, които се наслаждават на мисловните игри, изследванията му също го доказваха. Ако Фади го беше държал против волята му, ако Фади бе използвал Катя срещу него, Вейнтроп би се опитал да отмъсти.

Борн повдигна таймера и провери жицата, висяща от него. Изолацията бе непокътната, но оголеното медно ядро в края бе хлабаво. То остана между пръстите му, малко парченце, не по-дълго от два сантиметра. Жицата бе фалшива. Той отдръпна ръце от устройството, облегна се назад, впервайки поглед в последните секунди, които отброяваше таймерът. Сърцето му блъскаше в гърдите. Ами ако грешеше…

0,00.

Но не грешеше. Нищо не произлезе. Нямаше взрив, нито ядрен холокост. Последва само тишина. Вейнтроп бе отмъстил на похитителите си. Под носа на Фади той тайно бе обезвредил устройството.

Борн се разсмя. Вейнтроп бе монтирал акуратно основния таймер, но с допълнителния някак ловко бе изиграл Фади и другите учени на „Дуджа“. Той затвори дипломатическото куфарче, взе го и се изправи на крака. Смя се през цялото време, докато излизаше от сградата.

След експлозията на С4 Сорая използва документите си от ЦРУ. Околните сгради, масивни, тромави правителствени здания, бяха понесли повърхности щети. Положението с улицата обаче бе катастрофално. На нея зееше огромна дупка, в която обгорените останки на лимузината изглеждаха като паднал пламтящ метеорит. Единственото утешително нещо беше, че по това време на вечерта нямаше пешеходци в цялата околност.

Десетки полицейски коли, пожарни, линейки на Бърза помощ, различни служители от служби за реагиране при извънредни ситуации и от комунални фирми се тълпяха в района, който бе отцепен. Токът бе спрял в радиус около една квадратна миля, а най-близките райони бяха без вода, тъй като водопроводите бяха прекъснати.

Сорая и Тайрон бяха дали показания пред полицията, но сега тя видя Роб Бат и Дик Райли, шефът на отдел „Сигурност“, да поемат контрола. Бат я зърна, кимна й „дръж се“, докато говореше с капитана от полицията, който формално отговаряше за ситуацията.

— Цялата тази официална простотия ме изнервя като свещеник с гонорея — каза Тайрон.

Сорая се засмя.

— Не се притеснявай. Аз съм тук, за да те защитя.

Тайрон изсумтя подигравателно, но остана до нея. Виковете на работниците, местещи оборудването, провиквайки се един през друг, шумът на колите, които спираха, всичко това ги обвиваше в мрежа от звуци.

Над тях кръжеше един новинарски хеликоптер. Скоро към него се присъедини още един. С боботене над тях прелетяха ниско самолети на „Еър Форс“ вдигнати по тревога и въоръжени. Краищата на крилата им се поклащаха, след това изчезнаха в ясното синьо небе.

Ню Йорк бе обвит в мъгла сутринта, когато Борн пристигна на портите на „Дъ Клайстърс“. Той премина през тях, притискайки до гърдите си бронзовата урна, в която бяха останките на Мартин Линдрос. Беше изпратил дузина рози на Мойра, а когато тя му се обади, й каза, че те са знак на мълчаливото прощаване на Мартин с нея.