Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Остана Карим. Той стоеше на колене, хванал дипломатическото куфарче. Очите му бяха зачервени от някаква лудост, която накара Борн да потръпне. Един или два пъти по-рано Борн бе виждал човек на ръба на безумието и знаеше, че Карим е способен на всичко.

Докато мислеше за това, Карим измъкна малък четириъгълник от неръждаема стомана. Борн го разпозна веднага, това беше дистанционен детонатор.

Карим държеше устройството вдигнато нагоре, пръстът му беше поставен върху един черен бутон.

— Познавам те, Борн. И познавайки те, аз имам власт над теб. Ти няма да ме застреляш, докато мога да взривя 20 килограма С4 в паркинга на централата на ЦРУ.

Нямаше време за мислене, време за колебания. Борн чу призрачния шепот на Мартин в главата си. Той насочи лугера. И простреля Карим в гърлото. Куршумът премина през меката тъкан, след това улучи гръбначния стълб. Парализираща болка стовари Карим на земята. Той се взираше в Борн, без да може да повярва. Опита се да накара пръстите си да проработят, но те не реагираха.

Очите му, в които светлината угасваше, се спряха върху кокалчетата на един от неговите мъртви хора. Борн разбра какво ще стане и се втурна към него, но с едно последно движение Карим се прекатури.

Детонаторът се блъсна в оголените кокалчета.

Най-сетне Борн се беше отървал от Карим. Най-сетне гласът на Мартин в главата му бе замлъкнал. Борн гледаше надолу в дясното око на Карим — окото на Мартин — и си мислеше за мъртвия си приятел. Съвсем скоро той ще изпрати дузина червени рози на Мойра, ще отнесе праха на Мартин в „Дъ Клайстърс“ в Ню Йорк.

Само една мисъл дълбаеше като свредел съзнанието му. Защо Карим не се опита да взриви ядреното устройство, когато имаше възможност? Защо беше нужна лимузината, която щеше да има далеч по-ограничен ефект?

Той се обърна и видя дипломатическото куфарче на бетонния под. Закопчалките бяха отворени. Дали Карим го беше отворил с напразната надежда да включи таймера? Той коленичи и почти беше готов да затвори закопчалките, когато го прониза студена тръпка, от която зъбите му затракаха.

Борн отвори куфарчето. Надникна вътре, потърси таймера, който наистина не беше активен. Дисплеят бе тъмен, жиците бяха разкачени. Какво тогава…?

Провери още веднъж под снопа от жици, погледна по-отблизо и видя нещо, което го смрази до кости. Втори таймер, който Вейнтроп бе инсталирал, но умишлено беше премълчал.

Борн клекна, вадички пот се стичаха по гърба му. Изглежда, че „Дуджа“ — и докторът най-накрая щяха да си отмъстят.

Според цифрите на допълнителния таймер на Борн му оставаха 4,01 минути.

Той затвори очи и си представи ръцете на Вейнтроп, работещи върху таймера. Виждаше всяко движение на доктора, всяко завъртане на китката или свиване на пръстите. Можеше да се справи и без инструменти. Разполагаше с шест жици: червена, бяла, черна, жълта, синя, зелена.

Борн си спомни къде бяха закачени на основния таймер и в какъв ред Вейнтроп ги бе разкачил. Вейнтроп бе свързал черната жица два пъти — първо към клемата, на която бе захваната бялата жица, след това към клемата с червената.

Без проблеми си спомни какво бе направил докторът. Борн забеляза, че както основният, така и допълнителният таймер бяха захранвани от друг комплект жици, две, от които с различен цвят. И затова нито една от клемите, към които бяха закачени жиците, не бе на същото място.

Борн извади мобилния си телефон и набра номера на Файед ас-Сауд с надеждата, че той би могъл да накара Вейнтроп да му довери начина за деактивиране на допълнителния таймер. Нямаше отговор. Борн не бе изненадан. В планините на Миран Шах обхватът напълно се губеше. Въпреки това си струваше да опита.

3,01.

Вейнтроп бе започнал със синята жица, след това със зелената. Борн хвана синята жица и започна да я изтегля от клемата. Но в миг се поколеба. Защо, запита се той, допълнителният таймер се деактивира по същия начин като основния? Вейнтроп бе измайсторил хитра клопка. Допълнителният таймер би се задействал само ако основният е деактивиран. Следователно нямаше смисъл той да бъде проектиран така, че да се обезврежда по същия начин.

2,01.

Въпросът не бе как да се деактивира таймерът, а какво беше скроил сатанинският ум на Вейнтроп. Ако основният таймер е бил деактивиран, значи някой е знаел по какъв начин да разкачи жиците. При допълнителния таймер редът, по който жиците трябваше да бъдат откачени, можеше да е обратен или произволен — съществуваха всякакви комбинации и на практика беше невъзможно да се налучка правилната, а рискът да се взриви ядреното устройство бе огромен.