Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

— Боже господи. — Сорая го прекъсна. — Можеш ли да опишеш мъжа и жената?

Той описа ужасяващо точна картина на фалшивия Линдрос и Ан Хелд. Колко малко познаваме хората — помисли си Сорая горчиво. — Колко лесно е да ни заблудят.

— Окей — каза тя най-накрая, — какво стана тогава?

— Те подпалиха сградата. Изгоря до основи.

Сорая се замисли.

— Значи дотогава експлозивите са били преместени.

— Вярно — кимна Тайрон. — Те са някъде другаде. Тези двамата гадняри, които разкарах от теб на 9-а и „Флорида“? Разпознах единия. Беше на пост онази нощ пред „Ем енд Ен Бодиуърк“.

Към края на въздушната битка Мута ибн Азиз бе започнал да се размърдва. Сега Борн осъзна, че арабинът се е изправил на крака. Не можеше да изостави управлението на самолета, за да се заеме с терориста, така че трябваше да намери друг начин да го неутрализира.

Совринът скоро щеше да излезе от дефилето. Когато Мута ибн Азиз опря в дясното му ухо дулото на пистолет, Борн насочи машината към планинския връх в близост.

— Какво правиш? — извика Мута.

— Свали пистолета — каза Борн, без да изпуска от поглед върха, издигащ се пред тях.

Мута гледаше през прозореца като хипнотизиран.

— Измъкни ни оттук.

Борн продължи да държи носа на самолета насочен право към върха.

— Ще ни убиеш и двамата. — Мута облиза нервно устните си. Внезапно махна пистолета от главата на Борн. — Добре, добре! Само…

Бяха опасно близо до планината.

— Хвърли пистолета в другия край на кабината.

— Твърде късно е — извика Мута ибн Азиз. — Няма да успеем.

Борн се беше вкопчил здраво в лоста. С вик на отвращение Мута хвърли пистолета си на пода.

Борн дръпна лоста назад. Совринът се издигна със свистене. Планината се приближаваше към тях с ужасяваща скорост. Беше близко, съвсем близко. В последния момент Борн видя пролуката от дясната страна, сякаш Божията ръка се беше протегнала и бе отчупила половината от планинския връх. Той направи вираж в точно определен момент. Още съвсем малко и минаващият покрай тях зъбер щеше да прекърши върха на дясното крило. Заобиколиха върха и продължиха да се издигат плавно, докато се измъкнаха от дефилето.

Мута, на четири крака, се втурна към пистолета. Борн го очакваше. Вече беше включил автопилота. Разкопча си предпазния колан и скочи на гърба на терориста, като му нанесе силен удар в бъбреците. Мута изохка и се срина на пода на пилотската кабина.

Борн грабна пистолета и върза терориста с парче кабел, което откри в шкафчето с инструменти. Блъсна го в единия край на кабината, върна се на пилотското място, изключи автопилота и промени курса малко по на юг. Намираха се насред Афганистан, в посока Миран Шах, който се падаше точно отвъд източната граница, в Пакистан — мястото беше оградено на картата на пилота, която Борн бе разгледал.

Мута избълва дълга поредица от бедуински проклятия.

— Борн, бил съм прав. Ти си измислил историята за собствената ти смърт.

— Дай да започнем да наричаме всички с истинските им имена — ухили се той. — Примерно Абу Гази Надир ал Джамух ибн Хамид ибн Ашеф ал Уахиб. Но Фади е толкова по-кратко и по-подходящо.

— Откъде би могъл да знаеш…?

— Знам също и че брат му Карим е заел мястото на Мартин Линдрос.

Шокът изплува в тъмните очи на Мута.

— И за сестра им, Сара ибн Ашеф. — С мрачно удовлетворение Борн наблюдаваше изражението на пратеника. — Да, и това знам.

Лицето на Мута бе пребледняло.

— Тя ти е казала името си?

Изведнъж Борн разбра.

— Ти си бил онази нощ в Одеса, когато имахме уговорена среща с нашия информатор. Аз застрелях Сара ибн Ашеф, докато тя тичаше през площада. Едва успяхме да се измъкнем от капана.

— Ти я взе. Ти отнесе Сара със себе си.

— Беше все още жива.

— Каза ли ти нещо?

Тъй като Мута изстреля въпроса си припряно, Борн разбра, че арабинът отчаяно желае да научи какво е станало. Защо? Явно Борн не знаеше всичко. Какво пропускаше?

Не разполагаше с много повече информация от това, за което вече бе станало дума, но беше жизненоважно да накара противника си да продължи да вярва, че знае повече. Той реши, че е най-добре да не казва нищо.

Мълчанието му оказа своето въздействие върху Мута.

— Споменала е моето име, нали?

Борн запази неутрален тон.

— Защо мислиш така?

— Каза го, нали? — Сега арабинът бе като обезумял, правеше отчаяни опити да се освободи. — Какво друго ти каза?

— Не си спомням.