— Имаш ли някакво солидно доказателство за това? — попита Лавал невъзмутимо.
Стария беше напълно подготвен за този въпрос.
— Ти вече знаеш отговора. Но аз имам достатъчно доказателства, за да започна разследване. Необясними вноски в банкова сметка на Мюлер, ламборджини, което Лърнър със сигурност не би могъл да си позволи, пътувания до Лае Вегас, където и двамата се пропилели купища пари. Високомерието води до глупост: това е правило, старо като света. — Той си прибра листа. — Уверявам те, стигне ли веднъж разследването до Сената, в мрежата ще попадне не само Холидей, но и тези около него.
Той кръстоса ръце.
— Честно казано, аз не съм очарован от възможността за такъв огромен скандал. Това само ще помогне на враговете ни в чужбина. — Стария набоде една скарида. — Но този път министърът стигна твърде далеч. Той смята, че може да прави всичко, каквото си поиска, дори да нареди убийство, използвайки правителствени служители.
Той изчака думите му да окажат нужния ефект. Когато шефът на разузнаването вдигна очи, за да срещне неговите, Стария каза:
— Това е нещо, което аз не мога да допусна. Не мога да пренебрегна такова явно противозаконно действие. Мисля, че ти също не можеш.
* * *
Мута ибн Азиз седеше умислен и наблюдаваше искрящото синьо-черно небе зад прозореца на самолета. Отдолу бе спокойната повърхност на Каспийско море, а върху нея ивици облаци с цвета на крило на чайка.
На него му бе отредено едно тъмно ъгълче в „Дуджа“, той изпълняваше унизителната роля на куриер, докато брат му се грееше в светлината на благоволението на Фади. И всичко заради онзи момент в Одеса, заради лъжата, която бяха казали на Фади и Карим и която Абуд му бе забранил да поправи. Абуд каза, че трябва да мълчи за доброто на Фади, но сега, когато Мута разглеждаше ситуацията от разстояние, осъзна, че това е още една лъжа, скалъпена от брат му. Абуд настояваше да крият истината за смъртта на Сара ибн Ашеф за свое собствено добро, за да заздрави собствената си власт в „Дуджа“.
Мута се раздвижи и видя тъмните очертания на земята. Погледна часовника си. Точно навреме. Изправи се и се протегна, двоумейки се какво да прави. Мислите му занимаваше човекът, пилотиращ самолета. Той знаеше, че мъжът не е истинският пилот, защото не даде знака за разпознаване, когато излезе от гората. Кой беше тогава? Сигурно агент на ЦРУ. Най-вероятно Джейсън Борн. Но преди три часа той получи SMS, че Джейсън Борн е мъртъв според един свидетел и според електронното проследяващо устройство, което сега лежете на дъното на Черно море.
Но какво, ако свидетелят е излъгал? Какво, ако Борн, откривайки устройството, го бе хвърлил в морето? Кой друг би могъл да бъде този пилот, освен Джейсън Борн, хамелеона?
Той мина по централната пътека в пилотската кабина. Вниманието на пилота бе съсредоточено върху спретнатата редица от скали пред него.
— Приближаваме се към иранското въздушно пространство — каза Мута. — Ето кода, който трябва да излъчиш.
Борн кимна.
Мута стоеше леко разкрачен, взирайки се в тила на пилота. Той измъкна своя пистолет „Коровин ТК“.
— Изпрати кода — каза той.
Без да му обръща внимание, Борн продължи да управлява самолета в иранското въздушно пространство.
Мута ибн Азиз пристъпи напред, опря дулото на пистолета в основата на черепа на Борн.
— Излъчи кода незабавно.
— Или какво? — попита Борн. — Ще ме застреляш ли? Знаеш ли как се управлява такъв самолет?
Мута, разбира се, не знаеше, затова се бе качил на борда с измамника. Точно тогава радиото изграка.
Електронно изтънен глас произнесе на фарси:
— Салам алейкум.
Борн взе микрофона.
— Салам алейкум — отговори той.
— Идентифицирайте се — каза гласът.
Мута изкрещя:
— Луд ли си? Дай му кода веднага.
— Идентифицирайте се! — дойде гласът от радиото. Това вече не беше въпрос.
— Идентифицирайте се! — Това беше заповед.
— Проклет да си, излъчи кода! — Мута се тресеше от гняв и страх. — Иначе ще ни свалят!
Борн наклони толкова рязко самолета наляво, че Мута ибн Азиз загуби равновесие в пилотската кабина и се удари силно в преградата. Докато той се опитваше да се изправи, Борн насочи самолета в остро спускане, като същевременно го наклони надясно. Мута ибн Азиз политна назад и блъсна главата си в ръба на вратата.
Борн погледна зад себе си. Пратеникът на Фади лежеше в безсъзнание.
Радарът показваше два изтребителя, които се приближаваха бързо отдолу. Предпазливото иранско правителство не бе губило време, за да задейства въздушната си отбрана. Той направи завой със самолета, за да се ориентира. Това, което иранците бяха изпратили, за да го прихване, бяха два построени в Китай изтребителя J-6 — копия на старите МИГ-19, използвани в средата на 50-те. Тези самолети бяха толкова остарели, че заводът в Ченду бе спрял да ги произвежда преди десетина години. Но все пак бяха въоръжени, а совринът не беше. Борн трябваше да направи нещо, за да преодолее това огромно предимство.
Читать дальше