Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Лавал имаше тяло на боксьор и опъваше костюма както всички прекалено мускулести мъже. Той изглеждаше като Брус Банер в процеса на превръщането му в Хълк 15 15 Известен американски комикс, в който учен генетик се превръща в зелено агресивно чудовище при инцидент в лабораторията му. — Бел.прев. . Леко усмихнат, той се откъсна от уискито си и се изправи, за да стисне небрежно протегнатата ръка на Стария.

Стария се настани на стола срещу него.

— Благодаря ти за бързата среща.

Лавал разпери огромните си ръце с тъпи пръсти.

— Какво става?

— Обан — каза Стария на сервитьора, който бе застанал до лакътя му. — Нека е двойно с едно кубче лед, но голямо.

Сервитьорът кимна леко и изчезна в тълпата.

— Големите ледени кубчета са най-добри за алкохола — каза директорът на събеседника си. — По-дълго време се топят.

Шефът на разузнаването не отговори, но погледна към Стария очаквателно. Когато уискито пристигна, двамата мъже вдигнаха чашите си и отпиха.

— Трафикът тази вечер е непоносим — каза директорът.

— Заради мъглата — отговори Лавал неопределено.

— Кога за последен път бяхме заедно като сега?

— Знаеш ли, не мога да си спомня.

И двамата сякаш говореха на младата двойка от съседната маса. Неутралните им нищо незначещи думи бяха като пионки, вече жертвани на бойното поле. Сервитьорът се върна с менютата. Те ги отвориха, избраха си и отново останаха сами.

Директорът извади една папка от тънкото си куфарче, остави я на масата неотворена и положи тежко дланите си върху нея.

— Предполагам, че си чул за оня камион на комуналната фирма, който излезе от контрол край „Коркоран“?

— Транспортно произшествие? — сви рамене Лавал. — Толкова много такива стават във Вашингтон ежечасно.

— Това е различно — каза Стария. — Камионът се е опитал да прегази един от моите хора.

Лавал отпи от уискито. Стария си помисли, че той пие като жена.

— Кого?

— Ан Хелд, моята асистентка. Мартин Линдрос е бил с нея. Той я е спасил.

Лавал се наведе и се изправи отново. В ръцете си държеше друга папка. Тя носеше печата на Пентагона на корицата. Той я отвори и без да каже дума, я обърна, подавайки я през масата.

Когато Стария започна да чете, Лавал каза:

— Някой в твоята централа изпраща и получава периодично съобщения.

Стария остана шокиран и по друга причина.

— Откога Пентагонът следи комуникациите на ЦРУ? По дяволите, това е сериозно нарушение на междуагенционния протокол.

— Аз го наредих с одобрението на президента. Решихме, че е необходимо. Когато министър Холидей разбра за къртицата в ЦРУ…

— От Матю Лърнър, неговото протеже — каза директорът гневно. — Холидей няма защо да се бърка в моите работи. А без мен президентът е осведомяван погрешно.

— Беше сторено заради доброто на агенцията.

Тъмни облаци на възмущение преминаха през лицето на директора.

— Да не намекваш, че аз вече не знам какво е добро за ЦРУ?

Лавал посочи с пръст.

— Виждаш там. Електронният сигнал се опитва да се намести на вълните на ЦРУ. Кодиран е. Не успяхме да го разбием. Освен това не знаем кой изпраща и приема съобщенията. Но от данните става ясно, че не може да е Хитнър, агентът, който ти идентифицира като къртица. Той вече бе мъртъв.

Стария отмести настрани папката на Пентагона и отвори своята.

— Ще се погрижа за това изтичане, ако е такова — каза той. Вероятно това, което тези идиоти бяха прихванали, бяха секретни комуникации на „Тифон“ с някой от агентите им в чужбина под дълбоко прикритие. Разбира се, че отделът на Мартин за секретни операции не би използвал нормалните канали на ЦРУ. — А ти ще се погрижиш за министъра на отбраната.

— Моля? — За първи път, откакто бяха седнали, Лавал изглеждаше слисан.

— Този камион на комуналната компания, за който споменах, който се опита да прегази Ан Хелд…

— За да бъда искрен, министър Холидей сподели с мен подозрението си, че Ан Хелд е къртицата…

Ордьоврите пристигнаха: огромни розови скариди, потопени в кървавочервен сос.

Преди Лавал да вземе миниатюрната си вилица, директорът му подаде лист хартия от папката, която Мартин му беше дал.

— Камионът, който едва не я уби, е бил каран от покойния Джон Мюлер. — Той изчака няколко удара на сърцето си. — Ти познаваш Мюлер, нали, Лутър, не се преструвай, че не го познаваш. Работеше във Вътрешна сигурност, но бе обучен от АНС. Той познаваше Матю Лърнър. Всъщност двамата ходеха заедно по курви и пиеха заедно. И двамата бяха протежета на Холидей.