Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

— Това означава, че е принуден да се измъкне от Одеса възможно най-бързо и безшумно.

— На негово място бих го направила. — Тя изчака пролука в трафика и потегли.

Опитното око на Лърнър оглеждаше всичко наоколо.

— Градът е относително голям. Сигурен съм, че има много начини за измъкване.

— Естествено — кимна доктор Павлина. — Но той ще може да използва много малко от тях. Например на летището има засилено наблюдение. Този вариант отпада.

— Не бъдете толкова сигурна. Този човек е дяволски добър хамелеон.

Доктор Павлина мина в лявото платно и ускори.

— Забравяте, че е ранен доста зле. Милицията също е научила някак си за това. Би било твърде рисковано.

— Тогава какво остава? — попита Лърнър. — Влак, кола?

— Нито едно от двете. Железопътната система няма да го изведе от Украйна, а шофирането ще отнеме твърде много време и ще носи твърде много рискове — милиционерски блокади и подобни.

— Значи остава вариантът по море.

Доктор Павлина кимна.

— Има пътнически ферибот от Одеса за Истанбул, но само веднъж седмично. Борн ще трябва да се крие четири дни, преди следващият да отплува. — Тя помисли за момент, докато увеличаваше още скоростта. — Основният източник на доходи за Одеса е търговията. По няколко пъти на ден от пристанището тръгват товарни и железопътни фериботи с различни дестинации: България, Грузия, Турция, Кипър, Египет. Мерките за сигурност са относително хлабави. Според мен това е най-добрият вариант за него.

— Тогава по-добре ни откарайте първо там — каза Лърнър — или със сигурност ще го изтървем.

Евгений Фьодорович влезе устремено в пазара за селскостопански продукти „Привоз“. Той се запъти директно към щандовете за яйца, без да спре на обичайните си места, за да попуши и да побъбри с приятелчетата си. Тази сутрин нямаше време за тях, нямаше време за нищо друго, освен да се измъкне от Одеса.

Магда, съсобственичката на павилиона, вече бе там. Яйцата се произвеждаха в личното й стопанство. Парите осигуряваше той.

— Идвал ли е някой да пита за мен? — попита я, щом заобиколи зад щанда.

Тя вадеше яйцата от кошовете, разделяйки ги по цвят и размер.

— Не, тихо е като в гробище.

— Защо използва тази фраза?

Нещо в тона му я накара да спре работата си и да го погледне.

— Евгений Фьодорович, станало ли е нещо?

— Нищо. — Той бе зает да събира личните си вещи.

— Хм. Изглеждаш сякаш си видял слънцето посред нощ. — Тя опря юмруци на широките си хълбоци. — И накъде си се запътил? Днес е сряда, ще бъдем затрупани с работа от сутринта до залез-слънце.

— Трябва да реша един бизнес въпрос — каза той бързо.

Тя му препречи пътя.

— Хич не си и помисляй да ме зарежеш просто така. Имаме споразумение.

— Извикай брат си да ти помага.

— Брат ми е идиот — изпъчи гърди Магда.

— Значи е идеален за тази работа.

Той я избута грубо от пътя си, докато лицето й все още се наливаше с кръв. Обръщайки гръб на цялата сцена, закрачи бързо, без да обръща внимание на нейните възмутени крясъци и на погледите на съседните продавачи.

Тази сутрин на път за пазара го застигна смразяващата новина, че Богдан Илич е бил застрелян, докато водел молдовеца Илиас Вода в клопката, поставена му от терориста Фади. На Евгений бяха платили добре, за да бъде примамката, която да доведе мишената — в този случай Вода — до мястото на срещата. Докато не бе получил обаждане тази сутрин от приятелите си в милицията, Евгений Фьодорович нямаше представа какво иска Фади от Илиас Вода, нито пък че ще се стигне до няколко убийства. Сега Богдан Илич бе мъртъв, заедно с трима от хората на Фади, и което бе най-лошото, един милиционер.

Евгений знаеше, че ако се стигне до арести, той ще е първият в списъка. Той бе последният човек в Одеса, който би могъл да издържи подробно разследване. Начинът му на живот — самият му живот — зависеше от това да е анонимен, да се крие в сенките. Излезеше ли на светло — край с него.

Затова сега бягаше, затова трябваше незабавно да прекъсне връзките с миналото си и да се премести, до възможност извън Украйна. Разбира се, първата му мисъл беше Истанбул. Човекът, който го бе наел за тази благодатна работа, беше в Истанбул. Тъй като Евгений бе единственият измъкнал се жив от това фиаско, може би онзи щеше да му даде работа. Да отиде при някой от сегашните си доставчици на дрога бе изключено. Сега цялата верига бе в опасност. Най-добре да прекрати отношения с тях и да започне наново. В списъка на Евгений Истанбул бе по-гостоприемно място от много други, за които можеше да се сети, особено по-близките.