Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

— Какво става? — попита Лърнър, щом разпозна гласа на сержанта.

— Реших, че би искал да знаеш. Овъртън е изчезнал.

Лърнър спря, подхвърлян от потока пристигащи и заминаващи пътници.

— Какво?

— Не се е явил за смяната си. Нито си вдига телефона. Не се е прибирал у дома. Потънал е вдън земя, Мат.

Мозъкът на Лърнър заработи трескаво, мярна двама минаващи милиционери. Те спряха за момент да поговорят със свой колега, който приближаваше отсреща, след това продължиха — погледите им бяха бдителни.

След продължителното мълчание Уелър рискува да каже още нещо.

— Овъртън работеше по твой случай, нали?

— Това беше преди известно време — каза Лърнър. Това, което Овъртън правеше за него, не бе работа на Уелър. — Хей, благодаря ти за сведенията.

— За това ми плашат — каза Уелър, преди да затвори слушалката.

Лърнър се вкопчи в дипломатическото си куфарче и продължи към терминала. Инстинктът му подсказваше, че Овъртън не просто е изчезнал той бе мъртъв. Въпросът, който си задаваше, е как Ан Хелд го е убила. Защото знаеше с категоричност — както че се намираше на терминала на одеското летище, — че именно Хелд стои зад смъртта на Овъртън.

Сега трябваше да обмисли вероятността да е подценил сериозно кучката. Ясно бе, че не се е уплашила от проникването на Овъртън в дома й. Както и че е решила да отвърне на удара. Лошото беше, че той е толкова далеч. Би му доставило удоволствие да премери сили с нея. Но за момента преследваше по-едра риба.

Извади телефона си и набра номер във Вашингтон, който не бе включен в телефонния му указател. Почака малко, докато обаждането премине през обичайните мерки за сигурност. След това чу познат глас:

— Здравей, Мат.

— Здрасти, Джон. Имам интересна задача за теб.

Джон Мюлер се засмя.

— При теб всички задачи са интересни, Мат.

Така си беше. Накратко Лърнър описа Ан Хелд, осведоми Мюлер за развитието на ситуацията досега.

— Усложненията те хванаха неподготвен, а?

— Подцених я — призна Лърнър. Двамата с Джон нямаха тайни един от друг. — Не прави същата грешка.

— Разбрано. Ще се погрижа за нея.

— Наистина го имай предвид, Джон. Тя е опасна кучка. Разполага с ресурси, за които дори не подозирам. Никога не съм си представял, че е способна да отстрани Овъртън. Но не прави нищо, преди да говориш с министъра. Играта си е негова, решението дали да действаме или не — също.

Доктор Павлина го чакаше точно зад линията на гишетата на служба „Митници и имиграция“. Лърнър не се бе замислял, но по името й би трябвало да е разбрал, че е жена. Сега тя бе резидентът на ЦРУ в Одеса. Жена. Лърнър си отбеляза наум да направи нещо по въпроса, когато се върне обратно във Вашингтон.

Доктор Павлина бе привлекателна жена, висока, едрогърда, внушителна, гъстата й тъмна коса бе посребряла, макар по лицето й да не личеше да е на повече от четирийсет години.

Прекосиха терминала и излязоха навън в следобеда, който се оказа по-горещ, отколкото си бе представял. За пръв път идваше в Одеса. Беше очаквал по-скоро московско време, каквото на няколко пъти му се бе налагало да изтърпи с мъка.

— Вие сте късметлия, господин Лърнър — каза доктор Павлина, докато прекосяваха улицата към паркинга. — Попаднах на този Борн, когото търсите. Не директно, но разбрах, че е ранен. Наръган е с нож отстрани на торса. Не са засегнати важни органи, но раната е доста дълбока. Загубил е много кръв.

— Откъде знаете всичко това, щом не сте влязла в директен контакт с него?

— За щастие, той не е сам, а с човек от нашите. Сорая Мур. Позвъни на вратата ми снощи. Борн бил зле и не могъл да я придружи, така ми каза. Дадох й антибиотици, медицински конци и такива неща.

— Къде са двамата сега?

— Не ми каза и аз не питах. Стандартна процедура.

— Жалко — каза Лърнър и наистина съжаляваше. Интересно, какво, по дяволите, прави Сорая тук? Как е разбрала къде е Борн, освен ако Мартин Линдрос не я е изпратил? Но защо би го сторил? Всички знаеха, че Борн работи сам. Задачата нямаше смисъл. Лърнър би предпочел да се обади на Линдрос и да го пита за решението му, но, разбира се, не можеше. Пътуването му до тук беше тайна и това бе ясно обяснено на доктор Павлина, когато Стария й бе позвънил.

Те спряха пред нова сребриста шкода „Октавия RS“ — малка, но спретната спортна кола. Доктор Павлина я отключи и двамата се качиха.

— Лично директорът ми нареди да ви окажа цялата помощ, която бих могла да организирам. — Доктор Павлина тръгна да напуска паркинга, като на изхода плати талона за престой. — Има някои новини. Изглежда, милицията издирва Борн за убийството на четирима души.