Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

— Виждаш ли, Мартин, загрижен съм за теб. — Устните на Бат, и без това тънки, бяха стиснати в безкръвни линии. — Но за разлика от нашия несравним ръководител, който те обича като син, който ти прощава всичко, моята загриженост е по-скоро като на по-възрастен брат към по-млад.

Бат отпусна на масата между тях огромните си като сопи ръце, раздалечени една от друга.

— Ти живя с врага, Мартин. Врагът се опитваше да те прецака. Аз го знам и ти го знаеш. Знаеш ли откъде го знам? Знаеш ли?

— Сигурен съм, че резултатите от тестовете ми…

— Майната им на резултатите — прекъсна го Бат. — Резултатите от тестовете са за учени, каквито ти и аз със сигурност не сме. Тези момчета продължават да обсъждат и анализират резултатите и няма да се разберат до второ пришествие. Ние бяхме принудени да приемем мнението на Джейсън Борн — човек, меко казано, нестабилен и по-точно — заплаха за правилата и дисциплината на ЦРУ. Но единствен той те познава толкова добре. Каква ирония, не мислиш ли? — Той наклони глава. — Защо, по дяволите, поддържаш връзка с него?

— Хвърли един поглед върху досието му — каза Карим. — Борн е по-ценен за мен — за нас, — отколкото цял куп от вашите агенти.

Аз да пея оди за възхвала на Джейсън Борн — ето това се казва ирония , помисли си той.

Бат продължи, все едно не го е чул.

— Разбери, Мартин, това, което ме тревожи, е поведението ти. В някои отношения всичко е наред — държиш се така, както си се държал винаги. Но в някои по-скрити и неуловими аспекти… — Той поклати глава. — Добре, нека просто кажем, че нещо не ми се връзва. На всички е ясно, че винаги си бил доста саможив. „Това е супер за нас“, казват шефовете на другите отдели. Не и аз. Аз те познавам. Ти си резервоар за идеи. Ти нямаш нужда от празните приказки и клюките, които се разменят в тези коридори и минават за приятелство.

Карим се запита дали не е дошъл моментът — възможност, която той, разбира се, бе предвидил в своя план, — когато някой от колегите на Линдрос ще стане подозрителен. Все пак бе преценил подобна вероятност като малка, тъй като престоят му в ЦРУ беше въпрос на броени дни. Пък и както спомена и самият Бат, Линдрос винаги е бил особняк и самотник. Въпреки минималния шанс обаче ето че дойде моментът, когато бе изправен пред решението как да неутрализира един шеф на отдел.

— Ако си забелязал нещо нестабилно в поведението ми, съм сигурен, че то се дължи на стреса от сегашната ситуация. Ако наистина ме бива в нещо, то е да отделям различните етапи на живота си. Уверявам те, че миналото не е проблем.

За момент настъпи мълчание. Карим имаше усещането, че към него се приближава свиреп звяр; вече бе толкова близо, че можеше да усети миризмата на мускус.

— Тогава приключихме, Мартин — кимна Бат. Изправи се, протегна ръка. — Доволен съм, че си поговорихме от сърце.

Когато Карим излезе, бе благодарен, че е оставил убедително доказателство за самоличността на „предателя“, иначе зъбите на Бат сигурно щяха да се впият в неговия врат…

— Здравей, Олександър. Добро момче.

Сорая, с тежка чанта, прехвърлена през рамо, се върна в скривалището, където бе оставила Борн с ужасяващото убеждение, че ще го открие мъртъв. В светлината на бензиновата лампа тя намери Борн жив, но в безсъзнание от загубата на кръв. Боксерът седеше неподвижно до него. Неговите влажни кафяви очи я потърсиха, сякаш молеше за помощ.

— Не се тревожи — каза тя едновременно и на Борн, и на кучето. — Сега съм тук.

Тя извади от чантата купчината дреболии, които бе получила от доктор Павлина: пластмасови банки, пълни с различни течности. Докосна челото на Борн, за да се увери, че няма температура, повтори си наум указанията, дадени от доктор Павлина.

Разкъса найлонова опаковка, извади игла и я вкара във вена на лявата му ръка. Постави абокат и нагласи в отвора му края на тръбичката, водеща до първата банка с течност, в която имаше разтвор с два широкоспектърни антибиотика. После махна прогизналата от кръв импровизирана превръзка, проми раната обилно със стерилен физиологичен разтвор. Лекарката я бе предупредила, че антисептичното вещество само ще забави оздравяването.

След това, като приближи лампата, огледа мястото за чужди тела — конци, парченца плат и подобни. Не откри нищо, за нейно голямо облекчение. Но имаше малко мъртва тъкан по ръбовете, която трябваше да изреже с хирургически ножици.

Стиснала тънката, извита игла за дръжката, тя проби кожата и изтегли найлоновия конец през нея. Много внимателно събра двата края на раната и пристегна по начина, показан й от доктор Павлина. Увери се, че не е притиснала прекалено плътно краищата, понеже това би увеличило риска от инфекции. Когато свърши, върза последния шев и отряза остатъка от найлоновия конец. Най-накрая постави стерилен тампон върху произведението си и го уви с бинт няколко пъти, за да фиксира тампона на място.