Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Дълго време след това нито един от двамата не издаде никакъв звук. За себе си Абуд ибн Азиз чувстваше, че огромна тежест се бе смъкнала от раменете му. Вярваше в аргументите си, във всяка дума от тях. Ако това трябваше да бъде краят му — така да бъде. Той щеше да умре, знаейки, че е изпълнил дълга си към своя водач и приятел.

Фади обаче вече не гледаше към него, не виждаше морето или светлините на Одеса, блещукащи в мрака. Взорът му отново бе обърнат навътре, същността му се бе насочила към дълбините, където, Абуд ибн Азиз подозираше — не, надяваше се с целия си ум, дори и на Карим ал Джамил не бе позволено да проникне.

С блокирането на всички компютри в ЦРУ адът се бе отприщил в централата. Всеки наличен служител на отдел „Сигнали и кодове“ получи заповед да работи върху проблема с компютърния вирус. Една трета от тях бяха изключили „Сентинел“ — защитната програма на ЦРУ — от мрежата, за да проведат серия от тестове: Останалите агенти използваха софтуер за откриване и унищожаване на вируси, за да минат по всяка вена и артерия от вътрешната мрежа на ЦРУ. Този софтуер, създаден от ДАРПА специално за управлението, използваше сложен евристичен алгоритъм, тоест се нагаждаше към решаването на отделните проблеми. Той се променяше, постепенно се адаптираше в зависимост от това с какъв вид вирус се сблъсква.

Сградите бяха напълно блокирани — никой не можеше да влиза или да излиза. Около полирана дървена маса в звукоизолираната овална заседателна зала срещу кабинета на Стария седяха девет мъже. Срещу всяко място имаше компютър и бутилки студена вода. Мъжът отляво на директора, шефът на отдел „Сигнали и кодове“, бе непрекъснато осведомяван за напредъка на своите трескаво работещи легиони.

Актуализираните сведения, които се появяваха на неговия монитор, биваха прочиствани, тоест направени разбираеми за неспециалистите в залата. Едва тогава излизаха на един от шестте плоски екрани, прикрепени към матовочерните, покрити с филц стени.

— Нищо не бива да излиза извън тази стая — каза директорът. Днес той чувстваше цялата тежест на своите шейсет и осем години. — Каквото става днес тук, си остава тук. — Годините го притискаха, сякаш носеше товара на Атлас на раменете си. Един ден, той знаеше, те щяха да пречупят гръбнака му. Но не и днес! Не и днес, по дяволите!

— Защитите на системата не са разбити — каза директорът на „Сигнали и кодове“. — Той продължаваше да проучва суровите данни, които минаваха на монитора пред него. — Този вирус, изглежда, не е дошъл отвън. Тестовете на „Сентинел“ са завършени. Защитата си върши работата, точно както е програмирана. Тя не е разбита. Повтарям, не е разбита.

— Тогава какво, по дяволите, стана? — излая директорът. Той вече благодареше на късмета си за това, че министърът на отбраната никога нямаше да научи нищо за тази пълна катастрофа.

Директорът на „Сигнали и кодове“ вдигна лъскавата си плешива глава.

— Доколкото можем да преценим на този етап, сме били атакувани отвътре.

— Отвътре? — възкликна недоверчиво Карим ал Джамил. Той седеше от дясната страна на Стария. — Нима твърдите, че имаме предател вътре в ЦРУ?

— Така изглежда — каза Роб Бат, шефът на отдел „Операции“ — най-влиятелният от седмината шефове на отдели.

— Роб, искам да проучиш това възможно най-скоро — каза Стария. — Потвърди го или ни увери, че сме чисти.

— Аз мога да се заема — каза Карим и веднага съжали.

Змийският поглед на Роб Бат се беше обърнал в негова посока.

— Нямаш ли си достатъчно работа, Мартин? — каза той меко.

Директорът прочисти гърлото си.

— Мартин, имам нужда ти да концентрираш всичките си усилия върху това да спрем „Дуджа“. — Последното нещо, от което се нуждаем сега, помисли си той кисело, бе вътрешна война. Обърна се към директора на „Сигнали и кодове“. — Трябва да знам ориентировъчно кога компютрите ще бъдат възстановени.

— Може да отнеме един ден или повече.

— Не става — каза рязко Стария. — Нужно ми е някакво решение, така че отново да заработим до два часа.

Директорът на „Сигнали и кодове“ почеса плешивата си глава.

— Можем да превключим на поддържащата мрежа. Но това ще изисква да раздадем нови кодове за достъп на всички в сгра…

— Направи го! — каза директорът остро. Той удари по масата с длан. — Добре, господа. Всички знаем какво трябва да правим. Нека да се измъкнем от тази кофти ситуация, преди да се е размирисала!

Борн, периодично губейки съзнание, отново бе посетен от събития от миналото му, които го преследваха от смъртта на Мари насам.