Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Борн му се усмихна.

— Добре дошъл на гробищата. — Той сграбчи украинеца за яката и го измъкна от задната седалка на двора.

Олександър, видял непознато лице, наостри уши, седна и изръмжа ниско и гърлено, оголил зъби.

— Нека ти представя твоя екзекутор. — Борн бутна Евгений към кучето.

Украинецът изглеждаше зашеметен.

— Кучето?

— Олександър наръфа лицето на Фади. И оттогава не е ял.

Евгений Фьодорович потръпна и затвори очи.

— Всичко, което искам, е да се махна оттук.

— Не е ли така с всички ни? — каза Борн и наистина го мислеше. — Просто ми кажи кой те нае.

Евгений Фьодорович избърса запотеното си лице.

— Той ще ме убие, сигурен съм.

Борн протегна ръка към боксера.

— Най-малкото, с него ще имаш по-голям шанс да оцелееш.

В този момент, както го бяха планирали, Сорая даде на Олександър знак с ръка. Изведнъж кучето скочи напред, носейки се директно към Евгений, който нададе висок, почти комичен писък.

В последния момент Борн се протегна и сграбчи животното за каишката. Движението му струваше повече, отколкото бе очаквал, и изпрати вълни от болка от раната отстрани на тялото му. Съумя да не даде външен израз на страданието си. Въпреки това видя очите на Сорая да четат по лицето му, сякаш бе отворена книга.

— Евгений Фьодорович — каза Борн, възстановил равновесието си, — както току-що можахте ясно да видите, Олександър е голям и силен. Ръцете ми се изморяват. Имате пет секунди, преди да го пусна.

Евгений, чийто мозък бе блокирал от ужас, взе решение след три секунди.

— Добре, дръжте това куче далеч от мен.

Борн тръгна към него, влачен от дърпащия се Олександър. Той видя очите на Евгений да се отварят достатъчно широко, така че се видя цялото им бяло.

— Кой ви нае, Евгений Фьодорович?

— Човек на име Несим Хатун. — Украинецът не сваляше поглед от боксера. — Той работи в Истанбул — квартал „Султанахмет“.

— Къде в „Султанахмет“?

Евгений се сви по-далеч от Олександър, на който Борн бе позволил да се вдигне на задните си крака. Така изправен, беше висок колкото украинеца.

— Не знам — проплака Евгений. — Кълна се. Казах ви всичко.

В момента, в който Борн пусна каишката на Олександър, боксерът изхвърча напред като стрела от обтегнат лък. Евгений Фьодорович изпищя. Бе повален на земята, а отпред на панталоните му изби петно.

Секунда по-късно Олександър седеше на гърдите му и го ближеше по лицето.

— Що се отнася до товарните пристанища, вариантите са, общо взето, два — каза доктор Павлина. — Одеса или Иличовск, който се намира на около седем километра югозападно.

— Какво е вашето предположение? — попита Матю Лърнър. Те бяха в нейната кола и пътуваха към северния край на Одеса, където бяха разположени корабостроителниците.

— Одеса, разбира се, е по-близо, но милицията сигурно го наблюдава. Иличовск изглежда привлекателен вариант просто защото е далеч от центъра на преследването. Сигурно ще има по-слабо милиционерско присъствие, ако въобще има някакво. Освен това пристанището е по-голямо и по-натоварено, фериботите отпътуват по-редовно.

— Иличовск тогава.

Тя се престрои, готова да направи завой, така че да могат да се насочат на юг.

— Единственият проблем за тях ще бъдат милиционерските блокади.

Изоставила главния път, Сорая караше по задни улички, дори по алеи, през които шкодата можеше да се промъкне.

— Дори и така — каза Борн — не бих изключил вероятността да попаднем на блокада по пътя за Иличовск.

Оставиха Евгений Фьодорович в предния двор на приятеля на Сорая, охраняван засега от Олександър. След три часа, когато освобождаването му щеше да бъде без значение за тях, приятелят на Сорая щеше да го пусне.

— Как се чувстваш? — Сорая караше по тесни улички със складове, наредени от двете страни. Виждаха портала и плаващите кранове на пристанището в Иличовск, които се извисяваха като вратове на динозаври. По този маршрут беше по-бавно, но и по-сигурно, отколкото по главния път.

— Добре съм — отвърна той, но тя можеше да усети, че лъже. Лицето му все още бе бледо, белязано от болка, дишането му беше накъсано, по-плитко от нормалното.

— Радвам се да го чуя — каза тя със силна ирония. — Тъй като независимо дали ти харесва или не, ние ще стигнем до онази блокада след около три минути.

Той погледна напред. Имаше няколко спрени коли и камиони, които чакаха на опашка, за да минат през пролука между две бронирани милиционерски коли, паркирани перпендикулярно на улицата. Двама милиционери в снаряжение за спецакции разпитваха пътуващите в колите, надничаха в багажниците им и проверяваха товарните отделения на камионите и надничаха под каросериите. Бяха сериозни, работеха бавно, методично, старателно. Беше ясно, че не оставят нищо на случайността.