Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Иличовск представляваше огромен градски пейзаж от ниски, равни, грозни сгради, огромни складове и силози, хладилни складове, терминали за контейнери и чудовищно високи кранове „Такраф“, носещи се из пристанището. На запад риболовни траулери стояха закотвени за разтоварване или за ремонт. Пристанището беше построено като дъга около естествен залив на Черно море. Състоеше се от седем комплекса за обработване на товари. Пет от тях бяха специализирани в области като стомана и чугун, тропически масла, дървесина, зеленчуци и течни масла. Един бе огромен силоз за зърно. Седмият бе за фериботи и „ро-ро“ съдове 10 10 Морски съдове с вградени рампи, предназначени за превоз на автомобили, камиони и жп вагони, които се товарят на собствен ход, без използването на кран. — Бел.прев. . Ро-ро бе съкращение от „roll on-roll off“ което означаваше, че в централното пространство се помещаваха огромни контейнери от железопътни композиции и от влекачи, които бяха докарвани на ферибота и трупани във вътрешността му. Над това пространство бе отделението, което приютяваше пътниците, капитана и голяма част от екипажа. Основният недостатък в дизайна на ферибота бе неговата нестабилност. Два-три сантиметра вода в товарното отделение бяха достатъчни, за да започне да се клати и да потъне. Въпреки това никой друг морски съд не изпълняваше функциите му толкова ефективно, така че ро-ро съдовете продължаваха да бъдат използвани в цяла Азия и Близкия изток.

Поликлиниката се намираше някъде по средата между терминали 3 и 6. Тя бе в обикновена триетажна страда със строго утилитарни линии. Доктор Павлина паркира колата отстрани на поликлиниката и изгаси двигателя.

Тя се обърна към Лърнър.

— Ще отида сама. Така охраната няма да ми задава въпроси.

Когато посегна да отвори вратата, Лърнър я сграбчи за ръката.

— Мисля, че би било по-добре, ако дойда с вас.

Тя погледна надолу към ръката му за секунда, преди да каже:

— Усложнявате нещата. Нека аз се заема с това. Познавам хората тук.

Лърнър затегна хватката си и усмивката му разкри набор от много едри зъби.

— Щом познавате хората, докторе, значи охраната няма да ни задава въпроси, нали?

Тя му хвърли дълъг изпитателен поглед, сякаш го виждаше за първи път.

— Има ли проблем?

— Не и от моя страна.

Доктор Павлина измъкна ръката си от хватката му.

— Защото ако е така, би трябвало да го решим сега. Ние сме на мисия…

— Знам точно къде сме, докторе.

— … където недоразуменията и неразбирателствата могат да доведат до фатални грешки.

Лърнър излезе от колата, насочи се към предния вход на поликлиниката. Секунда по-късно той чу обувките на доктор Павлина да хрущят по чакъла, преди тя да го настигне на макадамовата настилка.

— Вие може да сте изпратен от директора, но аз съм резидентът тук.

— Засега — каза той небрежно.

— Това заплаха ли е? — Доктор Павлина не се поколеба. Мъже от един или друг тип се бяха опитвали да я сплашат още откакто бе малко момиче. Тя беше понесла удари, преди да се научи как да се бори със своя арсенал от оръжия.

— Вие сте под мое командване. Би трябвало да разбирате това.

Той спря за момент пред вратата.

— Разбирам, че ще имам проблеми с вас, докато съм тук.

— Лърнър, били ли сте женен?

— Женен и разведен. Щастливо.

— Защо ли не съм изненадана. — Когато тя се опита да мине покрай него, той отново я сграбчи.

Вие не харесвате много жените, нали? — каза доктор Павлина.

— Не и онези, които се мислят за мъже.

Като й показа ясно мнението си, той дръпна ръка.

Тя отвори вратата, но за момент препречи пътя му с тялото си.

— За Бога, дръжте си устата затворена, иначе ще застрашите прикритието ми. — Тя се дръпна настрана. — Дори недодялан човек като вас може да го разбере.

Под претекст, че иска да докладва за последните новини около мисията, Карим ал Джамил си издейства покана за закуска със Стария. Не че нямаше нови данни, но мисията бе тъпотия, така че и всичко, което той имаше да каже за нея, беше тъпотия. От друга страна, му доставяше удоволствие да сервира тъпотии на директора за закуска. Той обаче имаше да обмисля свои собствени разузнавателни данни. Спомените, имплантирани от доктор Вейнтроп, бяха довели Борн до мястото на засадата. Някак си обаче Борн се бе възстановил достатъчно, за да застреля четирима души и да се измъкне от Фади. Но не и преди Фади да го рани с нож отстрани. Дали Борн беше жив или мъртъв? Ако на Карим ал Джамил бе позволено да залага, той щеше да заложи на това, че е жив.