Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

И той беше излъгал жена си, бивша старша сестра в Масачузетския институт. Бе й казал, че един пациент е на границата между живота и смъртта.

Джакс изключи двигателя, грабна чантата си и изскочи от колата. Докато я заобикаляше, вратата на къщата се отвори и на прага се появи висок човек с плътно прилепнали черни дрехи.

— Аз съм вашият доктор — обясни Айвън и заизкачва стълбите. — Нашият общ приятел не ми даде името ви, но предполагам, че не ми се полага да го знам.

— Май сте прав — съгласи се Джейсън, като се ръкува с непознатия.

— Тази ваша ръкавичка ми е доста добре позната.

— Нашият общ приятел не ми каза, че сте черен.

— Това притеснява ли ви?

— Съвсем не. Това ме накара да го заобичам още повече — на него просто не му е дошло наум, че трябва да казва нещо.

— Мисля, че ще се разбираме добре с вас. Хайде да тръгваме, безименни човече.

Борн седеше на около десет фута от бюрото, докато Джакс бързо и умело вършеше работата си около трупа. Милостиво бе завил главата с газена материя.

— Вие свършихте ли тук? — попита той Джейсън.

— Огледал съм всичко сантиметър по сантиметър, докторе. Това ли имахте предвид?

— Искам тази стая да се запечата. Никой не бива да влиза в нея, докато нашият общ приятел не разреши.

— Изобщо не мога да гарантирам това — каза Борн.

— Тогава той трябва да го стори.

— Защо?

— Вашият генерал не се е самоубил, безименни човече. Бил е убит.

— Жената — каза по телефона Алекс Конклин. — Както ми го описваш, трябва да е жената на Суейн. Господи!

— Това не променя нещата, но изглежда е тя — съгласи се с половин уста Борн. — Без съмнение е имала предостатъчно основание да го направи, и все пак, ако го е направила, не е казала на Фланаган, а това не е логично.

— Не, не е… — Конклин замълча, после рече бързо: — Искам да поговоря с Айвън.

— Айвън? Твоят лекар ли?

— Да.

— Нищо. Навън е и… „опакова пратката“, както се изрази.

— В неговата кола ли?

— Точно така. Пренесохме тялото…

— Защо е толкова сигурен, че не е самоубийство? — прекъсна го Алекс.

— Суейн беше дрогиран. Каза, че после ще ти се обади и ще ти обясни. Иска да се махне оттук и никой да не влиза в тази стая, след като си отидем — след като аз си отида, докато ти не разрешиш да се съобщи на полицията. Той ще ти обясни и това.

— Господи, вътре сигурно е страшна свинщина.

— Картината не е приятна. Какво искаш да направя?

— Дръпни пердетата, ако има пердета, провери прозорците, и, ако е възможно, заключи вратата. Ако няма как да я заключиш, огледай се за…

— Намерих в джоба на Суейн връзка ключове — прекъсна го Джейсън. — Проверих, един от тях става.

— Добре. Като си тръгваш, изтрий хубаво вратата. Намери политура за мебели или спрей за почистване.

— Това няма да спре никого, ако реши да влезе.

— Няма, но ако влезе някой, може да намерим отпечатъци.

— Смяташ да…

— Да, смятам — съгласи се бившият офицер от разузнаването. — Освен това трябва да измисля някакъв начин да запечатам цялата къща, без да прибягвам до помощта на когото и да било от Лангли и, не на последно място, да държа настрана Пентагона, в случай че някой от тези над двадесет хиляди души реши да се свърже със Суейн, в това число хората от канцеларията му и вероятно двеста-триста търговци дневно във връзка със снабдяването… Господи, невъзможно е!

— Идеално е — възрази му Борн, точно когато доктор Айвън Джакс внезапно се появи на вратата. — Малката ни игричка на дестабилизиране ще започне още оттук, от „фермата“. Имаш ли номера на Кактус?

— Нямам го в себе си. Мисля, че е в една кутия за обувки вкъщи.

— Обади се на Mo Панов, той го има. После се свържи с Кактус и му кажи да намери телефонен автомат и да ми позвъни тук.

— Какво си намислил, по дяволите? Щом чуя името на този старец, ставам неспокоен.

— Нали каза, че трябва да намеря още някого, освен теб, на когото да се доверявам. Е, намерих. Свържи се с него, Алекс — Джейсън сложи слушалката. — Съжалявам, доктор… или при тези обстоятелства мога вече да използвам името ви? Здравейте, Айвън.

— Здрасти, Безименен. Така предпочитам да ви наричам. Особено след като преди малко чух да споменавате едно друго име.

— Алекс ли?… Не, разбира се, не става дума за Алекс, общият ни приятел. — Борн се изсмя тихо, многозначително и се отдалечи от бюрото. — Говорите за Кактус, нали?

— Влязох само да попитам дали искате да затворя портала — отмина въпроса му Джакс.