Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— О, отново чувам Уеб.

— Какво се случи ? И кой по дяволите е този Касет, за когото непрекъснато говориш?

— Единственият човек на когото вярвам във Вирджиния. На него и на Валентино.

— Кой?

— Той е аналитик. Господи, от време на време ми се иска да пикая на всичко…

— Алекс , защо си тук ?

Конклин стисна гневно бастуна си.

— Взех досиетата на нашите филаделфийци.

— Това ли е? Кои са те?

— Не, не това. Искам да кажа, че то представлява интерес, но не съм тук само заради него.

— Тогава защо? — попита Джейсън, отиде до стола под прозореца и седна намръщен и озадачен. — Моят ерудиран приятел от Камбоджа не прескача огради с циментиран крак в три часа през нощта, освен ако не мисли, че се налага да го направи.

— Налагаше се.

— Което не ми говори нищо. Моля те, кажи ми.

— Касае се за Десоул.

— Не те разбирам.

— Това е пазачът на ключовете в Лангли. Нищо не става без негово знание.

— Все още не разбирам.

— Загазили сме яко.

— И това не ми помага.

— Отново Уеб.

— Да не би да предпочиташ да ти откъсна главата?

— Добре, добре. Остави ме само да си поема дъх. — Конклин изпусна бастуна си на килима. — Нямах вяра дори на товарния асансьор. Спрях два етажа по-долу и продължих пеша.

— Защото сме загазили яко?

— Да.

— Защо? Заради Десоул ли?

— Правилно, господин Борн. Стивън Десоул. Човекът, който има достъп до всеки компютър в Лангли. Единственият, който може да върти лентите и ако поиска, да прати в затвора старата ти девствена леля Грейс, тъй като е проститутка.

— Какъв е смисълът на всичко това?

— Той е връзката с Брюксел, с Тигартън от НАТО. Касет научил, че е единствената връзка — двамата дори имат директна закодирана връзка.

— Какво означава това?

— Касет не знае, но е страхотно ядосан.

— Какво си му разкрил?

— Минималното. Че съм работил над някои възможности и че името на Тигартън изскочило по някакъв странен начин — по-скоро за отвличане на вниманието или да бъде впечатлен някой и поисках да разбера с кого разговаря той в Управлението, като, честно казано, смятах, че това е Питър Холанд. Помолих Чарли да работи на тъмно.

— Което, предполагам, означава, че трябва да пази тайна.

— Много меко казано. Касет е човекът с най-остър ум в Лангли. Нямаше нужда да му обяснявам повече — той ме разбра. И сега си има проблем, за който вчера не подозираше нищо.

— Какво ще прави?

— Помолих го няколко дни да не предприема нищо и ми бяха отпуснали точно толкова. Четиридесет и осем часа, ако трябва да бъда точен, след което Чарли възнамерява да застане лице срещу лице с Десоул.

— Не може да го направи — каза твърдо Борн. — Каквото и да крият тези хора, ние можем да го използваме и да стигнем до Чакала. Използвай ги за тази цел, както други като тях ме използваха преди тринадесет години.

Конклин погледна първо към пода, после към Джейсън Борн.

— Всичко се свежда до всемогъщото аз, така ли е? — каза той. — Колкото е по-голямо то, толкова е по-голям страхът…

— И колкото е по-голям страхът, толкова е по-голяма рибата — добави Джейсън, като го прекъсна. — Преди много време ти ми каза, че гръбначният мозък на Карлос е голям колкото главния, което за него сигурно е така, след като се занимава с такава работа. Тогава това беше вярно, вярно е и сега. Ако можем да накараме който и да е от тези високопоставени държавни мъже да му изпрати съобщение, което го насочва към мен, и така да получи възможност да ме убие, той ще се хване. Знаеш ли защо?

— Току-що ти казах. Всемогъщото аз.

— Да, то е част от причината, но има и още нещо. То е уважението, което се изплъзва на Карлос вече повече от двадесет години, като се започне от Москва, която го изхвърли и му каза да изчезва. Натрупал е милиони, но негови клиенти са били боклуците на земята. И въпреки всичкия страх, който е успял да предизвика, той все още си остава странен психопат. Никакви легенди не се разказват за него и единственото, което е успял да породи, е презрение. Фактът, че идва тук, за да уреди сметките си с мен от преди тринадесет години, само доказва моето твърдение… Аз съм жизнено важен за него — за него е жизнено важно да ме убие, защото бях продукт на нашите тайни операции. Именно това иска да покаже — че е по-добър от всички нас, взети заедно.

— Вероятно смята, че можеш да го разпознаеш.

— Най-напред помислих това, но след тринадесет години и никаква вест от мен…

— И затова навлезе в територията на Mo Панов и излезе с този психологичен профил.