Робърт Лъдлъм: Ултиматумът на Борн

— Бързах да ти спася живота.

— Вече обясних в правителството, че сте стар приятел на шурея ми.

— Много добре.

— Какво ще правите сега, Димитрий? — попита Мари.

— Боя се, че нямам голям избор. Нашата руска мечка не само че има повече нокти отколкото стоножката — крака, но е свързана и със световната компютърна мрежа. Трябва да се скрия надълбоко за доста време, докато си създам нова самоличност. От самото раждане, разбира се. — Крупкин се обърна към собственика на Транкуилити Ин. — Ще бъде ли възможно да наема една от тези чудесни вили, господин Сен Жак?

— След това, което направихте за Дейвид и сестра ми, изобщо не се съмнявайте в това. Моят дом е и ваш, господин Крупкин.

— Много сте любезен. Най-напред, разбира се, ще ида на Кайманите, където, както ми казаха, имало великолепни шивачи. После може би ще се погрижа за някоя хубавичка яхта и някакъв малък чартърен бизнес, за който би могло да се докаже, че е просто преместен от Огнена Земя или Малвинските острови — някое забравено от Бога местенце, където с малко пари човек може да си създаде нова самоличност и съвсем достоверно, макар и малко мъгляво минало. Като се задвижат тези неща, ще посетя един лекар в Буенос Айрес, който правел чудеса с отпечатъците от пръсти — при това почти безболезнено, както ми казаха. После идва ред на някои незначителни козметични поправки. В Рио са най-добрите хирурзи — много подобри от тези в Ню Йорк. Само малка промяна на профила и може би известно подмладяване… През последните пет денонощия само това правех — мислех и планирах, и се мъчех да се примиря с ужасните условия, при които пътувах и които не бих искал да описвам пред прекрасната госпожа Уеб.

— Наистина си обмислил всичко — съгласи се впечатлената съпруга на Дейвид. — И моля ви, наричайте ме Мари. Как мога да заплашвам с вас Дейвид, ако ме наричате госпожа Уеб.

— Ах, възхитителна Мари!

— Колко време ще отнеме изпълнението на възхитителните ви планове? — остро попита Конклин.

— Точно ти ли ми задаваш този въпрос? — Крупкин го гледаше с недоумение.

— Помислих си, че трябва да те попитам — каза Алекс.

— Ти, който си участвал в създаването на досието на най-великия актьор в света на международния тероризъм? На несравнимия Джейсън Борн?

— Ако имате предвид мен — аз съм извън играта. Занимавам се с вътрешно обзавеждане — заяви Уеб.

— Колко време ти трябва, Крупи?

— Ти ще ми кажеш, Алекс. Сега става дума за живота ми и колкото и да не струва пукната пара на фона на цялата геополитическа схема — все пак животът си е мой.

— Кажи, независимо колко е — прекъсна го Дейвид Уеб, а невидимият образ на Джейсън Борн надничаше иззад раненото му рамо.

— Две години, за да стане добре, три години, за да стане още по-добре — каза Димитрий Крупкин.

— Имате ги — каза Мари.

— Причард — извика Сен Жак, извръщайки глава, — налей ми едно питие, моля те.

Те вървяха по осветения от луната бряг, като понякога се докосваха. Изпитваха притеснение от интимността, като че ли светът, който ги бе разделил, все още не ги бе изпуснал от ужасната си орбита и постоянно ги дърпаше към огненото си ядро.

— Ти носеше пистолет — меко каза Мари. — Не знаех, че изобщо имаш. Мразя пистолетите.

— Аз също. Не съм сигурен, че съзнавах, че имам. Той просто си беше там.

— Рефлекс или импулс?

— И двете, предполагам. Няма значение. Не го използвах.

— Но ти се искаше, нали?

— И за това не съм сигурен. Ако имаше опасност за теб и децата, сигурно щях да го използвам, но не мисля, че стрелям безразборно.

— Сигурен ли си, Дейвид? Ако ти се струва, че има опасност за нас, би ли вдигнал пистолета, за да стреляш по сенки?

— Не, не стрелям по сенки.

Стъпки. По пясъка! Вълни, чийто плисък издава нечие неканено присъствие, някакво прекъсване на естествения ритъм — шумове, които Джейсън Борн познаваше от десетки плажове! Той бързо се извъртя и рязко събори Мари на земята, извън предполагаемия обсег на изстрелите. Самият той остана свит, стиснал здраво пистолета си.

— Моля те, не ме убивай, Дейвид — каза Морис Панов и лъчът от фенерчето му освети мястото. — Ще бъде безсмислено.

— Божичко , Mo! — извика Уеб. — Какво правиш тук?

— Опитвам се да те открия, това е всичко… Би ли помогнал на Мари, ако обичаш?

Уеб подаде ръка на съпругата си и я изправи на крака. И двамата бяха полузаслепени от фенерчето.

— Господи , ти си бил двойният агент ! — извика Джейсън Борн и вдигна пистолета си. — Следил си всяко мое движение!