Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Той е в ръцете ми, господин Сен Жак — заповядайте. — Помощник-управителят се втурна към работодателя си и му подаде мощния бинокъл. — Успях дори да изтрия стъклата, господине!

— Какво виждаш ? — рязко запита Борн.

— Двама мъже.

— Военни! — извика Конклин.

— Дай на мен — заповяда Джейсън и грабна бинокъла от ръцете на шурея си.

— Какво има, Дейвид? — извика Мари, видяла шокирания израз на съпруга си.

— Крупкин — изрече той.

Димитрий Крупкин седеше до бялата маса от ковано желязо. Лицето му беше бледо, брадата му беше обръсната. Не пожела да говори, докато не изпи и третия си коняк. Беше ранен — също като Панов, Конклин и Дейвид Уеб. Личеше си, че силните болки го мъчат, но също като останалите, не искаше да говори за тях. Това, което предстоеше, бе далеч по-добро от това, което бе оставил зад гърба си. Лошокачествените му дрехи очевидно го дразнеха всеки път, когато ги погледнеше, но всеки път той мълчаливо свиваше рамене, като че ли искаше да каже, че скоро пак ще блесне с цялото си великолепие в някой шивачески шедьовър. Първите му думи бяха отправени към възрастния Брендън Префонтен, след като бе изгледал преценяващо прасковения му жакет със сложни шарки върху панталоните в кралско синьо.

— Чудесни дрехи! — каза той с възхищение. — Напълно в тропически стил и съвсем подходящи за климата.

— Благодаря.

Веднага след като му представиха присъстващите, руснакът бе обсипан с безброй въпроси. Той вдигна ръце като Папата от балкона си на площад „Свети Петър“ и заговори:

— Няма да ви досаждам или тревожа с банални подробности около бягството си от Майчица Русия. Искам само да кажа, че съм ужасен от огромната корупция и никога няма да забравя, или да простя ужасните условия, които бях принуден да търпя, независимо от огромните суми, които раздавах… Слава Богу, че съществуват банки като Креди Сюис и чудесните зелени чекове, които издава.

— Разкажете ни какво се случи — помоли Мари.

— Вие , скъпа госпожо, сте дори още по-красива, отколкото си представях. Ако се бяхме запознали в Париж, щях да ви отмъкна от този дикенсов дрипльо, когото наричате свой съпруг. Боже , каква великолепна коса имате!

— Той вероятно няма да може да ви каже какъв цвят е — усмихна се Мари. — Вие ще сте заплахата, която ще държа над селската му глава.

— Въпреки че за възрастта си е забележително компетентен.

— Това е, защото му давам с шепи най-различни лекарства, Димитрий. А сега ни кажете какво стана.

— Какво стана ? Разкриха ме, това стана. Взеха ми хубавата къщичка в Женева. Направили са я филиал на Съветското посолство. Сърцето ме боли от тази загуба!

— Мисля, че жена ми имаше предвид мен — обясни Уеб. — В болницата в Москва си разбрал, че някой възнамерява да ме ликвидира. После си казал на Бенджамин да ме измъкне от Новгород.

— Имам си източници, Джейсън, а грешки стават и по най-високите места. Не искам да виня никого и няма да споменавам имена. Много беше просто. Поне едно нещо сме научили със сигурност от Нюрнберг — че мръсните заповеди не бива да се изпълняват. Този урок прекоси границите и проникна в съзнанието на всички. Ние в Русия сме страдали много, много повече от Америка през последната война. Някои от нас помнят това и ние няма да подражаваме на враговете си.

— Добре казано — вметна Префонтен и вдигна чашата си в поздрав към руснака. — Когато всичко е сторено и казано, се оказва, че сме част от една и съща мислеща и чувстваща човешка раса, нали?

— Ами — прокашля се Крупкин, като гаврътна четвъртия си коняк, — извън тази привлекателна, макар и изтъркана констатация, все пак съществува разделение на отговорностите, господин съдия. Не много сериозно, но все пак голямо. Например, въпреки че къщата на Женевското езеро вече не е моя, сметката ми на Каймановите острови си остава съвсем лична. Между другото, на какво разстояние оттук са тези острови?

— На около хиляда и двеста мили западна посока — отвърна Сен Жак. — Със самолет от Антигуа ще бъдете там за малко повече от три часа.

— Така си и мислех — забеляза Крупкин. — Когато бяхме в московската болница, Алекс често говореше за Транкуилити и Монсера, затова прегледах картата в библиотеката на болницата. Изглежда, че всичко се нарежда както трябва. Между другото, нали няма да се отнесат много сурово с онзи човечец с моторницата? Новите ми документи, за които платих чудовищна сума, са съвсем в ред.

— Престъплението му е, че беше забелязан, а не че те е докарал дотук — отвърна Сен Жак.