Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— По какъв начин? — запита Алекс.

— Като ни предоставя забранени за износ американски технологии, въоръжения, материална част, резервни части за самолети и оръжия, а в някои случаи дори самите самолети и оръжия, с помощта на страните от източния блок. Казвам ви това, защото вие знаете, че ще отричам категорично, че изобщо съм ви споменавал такова нещо.

— Ясно — кимна Конклин. — Как се казва тази организация?

— Няма има. Вместо това съществуват петдесет-шестдесет компании — очевидно под един чадър, но с толкова много различни имена и от толкова много страни, че не е възможно да се установи някаква конкретна връзка между тях.

— Тя има име и се управлява от Оугълви — заяви Алекс.

— Мина ми през ум — каза Крупкин и очите му внезапно станаха студени като лед — приличаше на непримирим фанатик. — Само че, уверявам ви, това, което толкова ви смущава у вашия американски адвокат, е много, много по-незначително от нашите собствени грижи. — Димитрий се извърна с гневен поглед към екрана и неподвижните обекти. — Съветският разузнавач на този кадър е генерал Родченко, вторият по ранг в КГБ, близък съветник на министър-председателя на Съветския съюз. Много неща могат да бъдат извършени в името на руските интереси и без знанието на министър-председателя, но днес, в тези времена, не в областите, за които говориш. Боже мой , главнокомандващият на НАТО! А освен това никога, никога не бихме използвали услугите на Карлос Чакала! Тези усложнения за нас са направо опасна и ужасяваща катастрофа.

— Имате ли някакви предложения? — попита Конклин.

— Глупав въпрос — отсече полковникът. — Има само един път — арест, после Лубянка и… мълчание.

— Това решение е свързано с проблеми — каза Алекс. — ЦРУ знае, че Оугълви е в Москва.

— И какво от това? Ще се отървем наведнъж и от един нечист човек, и от престъпленията му и ще си гледаме нашата работа.

— Може да ви се вижда странно, но проблемът не е свързан само с непочтения човек и престъпленията му, дори когато това се отнася и за Съветския съюз. Става дума за прикритието — а това вече засяга и Вашингтон.

Офицерът от КГБ погледна Крупкин и попита на руски:

— Този пък за какво говори?

— За нас е трудно да разберем — отвърна Димитрий също на родния си език, — но за тях наистина има проблем. Ще се опитам да ви обясня.

— Какво каза? — раздразнено попита Борн.

— Май изнася лекция по гражданско учение, съвсем в американски стил.

— На такива лекции във Вашингтон никой не обръща внимание — прекъсна го Крупкин на английски, после незабавно премина пак на руски и се обърна към офицера на КГБ.

— Виждаш ли, другарю, никой в Америка няма да ни обвини, че сме се възползвали от криминалните деяния на този Оугълви. Те имат поговорка, която използват толкова често, че с нея извиняват и най-голямата вина: На харизан кон зъбите не се гледат.

— Какво общо имат зъбите с подаръците? Под опашката на коня излиза тор за фермите, а от устата му — само плюнки.

— При превода се губи от значението… Както и да е, този адвокат, Оугълви, очевидно има страхотни връзки в правителството, висши служители, които са пренебрегвали съмнителните му занимания срещу тлъсти сумички, занимания, които са носели милиони и милиони долари. Законите са били заобикаляни, хора са били убивани, лъжи са били представяни за истина — с една дума — царяла е ужасна корупция, а както знаем, американците са побъркани на тема корупция. Дори на всяко положително споразумение гледат като на потенциална корупция и народите, които са по-стари и опитни, просто не могат нищо да направят по този въпрос. Американците си показват мръсното, бельо пред целия свят с такава гордост, като че ли е медал за заслуги.

— Защото наистина е така — прекъсна го Алекс на английски. — Това е нещо, което много хора тук не биха разбрали, защото вие прикривате всеки компромис, всяко престъпление. Потулвате всяка воня с кошница рози… Но мисля да ви спестя лекцията. Оугълви трябва да бъде изпратен обратно и да си оправим сметките — това е „положителното споразумение“, което трябва да приемете.

— Сигурен съм, че ще се съгласим с това, след като внимателно го обсъдим.

— Не е достатъчно — възрази Конклин. — Нека ви обясня как стоят нещата. Не е необходимо да изброяваме всичко — това, което се знае или ще стане известно до ден-два за организацията му, включително и за смъртта на Тигъртън, е твърде много, за да можете да го задържите тук. Не само Вашингтон, а цялата Европейска общност ще се нахвърли върху вас. Приказките за някакво неудобно положение са смешна работа в сравнение с последиците, които тази история ще има върху търговията ви — върху вноса и износа…