Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

Според генералния консул в Ню Йорк, с Брайс Оугълви беше свършено в Америка. Консулът беше предложил да му се намери убежище в някоя страна, а в замяна на това постепенно да се абсорбират неизброимите му капитали в Европа. Безпокойството на генералния консул в Ню Йорк не бяха финансовите машинации на Оугълви, които бяха нарушили толкова много закони, че нямаше достатъчно съдилища да поемат всички евентуални дела срещу него, а убийствата, които бяха извършени по негово нареждане и които според консула бяха многобройни. Между жертвите фигурираха високопоставени личности от американското правителство и, освен ако не грешеше, самият главнокомандващ на НАТО. Веригата от ужаси се увеличаваше също и от убеждението на Ню Йорк, че за да спаси много свои компании от конфискация, Оугълви вероятно е наредил да се извършат и още убийства, и то главно на онези малко на брой шефове на различни фирми, които познават сложните международни връзки, водещи до голяма адвокатска фирма и тайното кодово име „Медуза“. Ако тези планирани убийства се извършеха, докато Оугълви беше в Москва, можеха да възникнат някакви въпроси, които Москва не можеше да позволи. Затова той трябваше да влезе за малко в Съветския съюз и да го напусне колкото се може по-скоро — препоръка, лесна за даване и трудна за изпълнение.

Родченко размишляваше, че в този зловещ танц се беше появил онзи параноичен Монсеньор от Париж. Абсолютно задължително беше да се срещнат веднага! Карлос беше изкрещял това искане по обществения телефон, по който поддържаха връзка, но трябваше да се вземат всички предохранителни мерки. Както винаги, Чакала бе поискал да се видят на шумно и многолюдно място с много изходи. Място, където той би могъл да кръжи като ястреб, без да се набива на очи, докато професионалният му поглед обхване всички подробности. Последваха още две обаждания от две различни места и чак тогава срещата бе уговорена — църквата „Василий Блажени“ на Червения площад по време на туристическото нашествие в късния летен следобед. В тъмния ъгъл отдясно на олтара, където, зад закритите със завеси пътеки до светата ризница, имаше, изходи за навън. Уговорено!

И внезапно, по време на третия телефонен разговор, като изневиделица му дойде такава невероятно смела и в същото време толкова остроумна и проста идея, че на Григорий Родченко за миг му спря дъхът. Това именно беше решението на проблема, което щеше да дистанцира напълно съветското правителство от всякакво съучастничество и с Чакала, и с Оугълви от „Медуза“ — ако се наложеше да се демонстрира такава дистанция в очите на цивилизования свят.

Чисто и просто, без непознатите един за друг Карлос и Оугълви да подозират, да се приближат един до друг, макар и само за миг — напълно достатъчен, за да се фотографират като доказателство, че са били забелязани в един и същи кадър. Това щеше да е достатъчно.

Родченко беше отишъл до службата за дипломатически отношения и бе поискал кратка рутинна среща с Оугълви. По време на абсолютно невинната и твърде приятелска среща Родченко бе очаквал от Оугълви да направи първата крачка — крачка, която самият той бе подготвил много прецизно след предварителните проучвания.

— Обикновено прекарвате лятото на нос Код, нали? — бе попитал генералът.

— Аз ходя там само в края на седмицата. Децата и жена ми са там през целия сезон.

— Когато бях на служба във Вашингтон, имах двама чудесни американски приятели на нос Код. Прекарах няколко великолепни уикенда с тях. Може би ги познавате — семейство Фрост — Хардли и Карол Фрост?

— Разбира се. И той е адвокат, специалист по морско право. Живеят в Денис — до крайбрежния път.

— Госпожа Фрост е много привлекателна.

— Наистина.

— Да. Опитвали ли сте се някога да наемете съпруга й във вашата фирма?

— Не. Той си има собствена фирма. Фрост, Голдфарб и О’Шонеси. Те се занимават с бреговата линия на Масачузетс.

— Имам чувството, че почти ви познавам, въпреки че всъщност само имаме общи приятели.

— Съжалявам, че никога не сме се срещали на нос Код.

— Е, може би ще се възползвам от това почти познанство, за да ви помоля за една услуга — много по-малка от удобствата, които, както разбирам, охотно ви предоставя моята страна.

— Доколкото знам, тези улеснения ползват и двете страни.

— А-а-а! Не разбирам нищо от дипломация, но ми се струва, че бих могъл да ви помоля да съдействате на моя малък, но немаловажен отдел.