Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Позволете ми да ви помогна. — Тихият глас на Лавие наруши бученето от уличното движение отвън подобно на първото изстъргване на трион. — Мога да ви помогна.

— Вече слушах за вашата помощ, госпожо, и тя ме водеше към собствената ми гибел. Не, благодаря.

— Това беше преди, не сега. Би трябвало да е очевидно за вас, че сега положението ми наистина е безнадеждно.

— Дали не съм чувал скоро тези думи?

— Не, не сте. Защото току-що прибавих думата „сега“… За Бога, поставете се на мое място. Не претендирам, че разбирам всичко, но този дърт скитник до мен спомена съвсем нехайно, че може да повика онези от Втори отдел. От Втори , мосю Борн! За някои това е ни повече, ни по-малко от френското гестапо! Дори ако оцелея, ще бъда белязана от този омразен клон на властта. Без съмнение ще бъда изпратена в някоя ужасна наказателна колония на другия край на света… О, чувала съм какви ли не истории за Втори отдел!

— Наистина ли? — каза Бернардин. — А аз не съм. Определено звучи страхотно. Колко чудесно .

— Освен това — продължи Лавие и дръпна заострената шапка от главата си — жест, който накара шофьора, гледащ към нея в огледалото за обратно виждане, да повдигне вежди, — без мен, без моето присъствие в „Морис“, облечена в съвършено различни дрехи, Карлос няма дори да приближи Рю дьо Риволи.

Бернардин потупа жената по рамото, вдигна показалец на устните си и кимна към предната седалка.

— Човекът, с когото искате да разговаряте, няма да бъде там — добави бързо Доминик.

— Права е — каза Борн, приведе се напред и последна към ветерана на Втори отдел през Лавие. — При това тя има апартамент на „Монтен“, където трябва да се преоблече, и никой от нас не може да се качи с нея.

— Това вече е проблем, нали? — отвърна Бернардин. — Няма как да следим телефона й от улицата.

— Глупаци!… Аз нямам никакъв друг избор, освен да ви сътруднича, не можете ли да го разберете! При първа възможност този старец до мен ще даде името ми на Втори, а както знае прословутият Джейсън Борн, на преден план излизат веднага няколко съществени въпроса. Един от тях постави още моята сестра — кой е Джейсън Борн? Действителна личност ли е, или не? Дали убиецът от Азия не е измама, заблуда? Една вечер тя ми се обади в Ница, след като бе изпила доста коняк. Една вечер, която може би си спомняте, мосю Хамелеон. Заплашили сте я в някакъв ужасно скъп ресторант извън Париж от името на силни, неназовани от вас хора.

— Спомням си — прекъсна я ледено Борн. — Вечеряхме, аз я заплаших и тя наистина беше стресната. Отиде до дамската тоалетна, плати на някого да се обади по телефона и трябваше да избягам оттам.

След кратко мълчание Бернардин заговори.

— И сега Втори се е обединил с онези силни, неназовани хора? — Доминик Лавие поклати глава няколко пъти и снижи глас. — Не, господа. Аз съм човек, който оцелява и не се бори при такова неравенство в силите.

Бернардин помълча и след малко каза:

— Какъв е адресът ви на авеню „Монтен“? Ще го кажа на шофьора, но преди да го направя, искам добре да ме разберете, мадам. Ако ни излъжете, ще ви сполетят всички действителни ужаси на Втори отдел.

Мари седеше край масичката на колелца в малкия си апартамент в „Морис“ и четеше вестници. Вниманието й постоянно се отвличаше — не можеше да се съсредоточи. Беше обиколила пет кафенета, които бяха посещавали често с Дейвид преди много години, и се бе върнала в хотела малко след полунощ. Не можа да заспи от тревога, но накрая около четири и нещо сутринта изтощението взе връх. Потъна в сън със запалена нощна лампа. Светлината я събуди шест часа по-късно. Това бе най-дългата й почивка от онази първа нощ на остров Транкуилити, който беше за нея вече като далечен спомен. С изключение на съвсем реалната болка от раздялата с децата. Не мисли за тях, толкова е мъчително! Мисли за Дейвид… Не, мисли за Джейсън Борн! Къде е той? Съсредоточи се!

Остави парижкия „Трибюн“, наля си трета чашка кафе и погледна през френския прозорец, който водеше към малък балкон, гледащ към Рю дьо Риволи. Обезпокои се, че доскоро слънчевото утро се бе превърнало в сив, мрачен ден. Скоро щеше да завали и това щеше да затрудни още повече търсенето из улиците. Отпи примирено от кафето и остави изящната чашка и изящната чинийка. Съжаляваше, че това не бе една от простите керамични чаши, предпочитани от нея и Дейвид в тяхната непретенциозна провинциална кухня в Мейн. Боже, щяха ли да се върнат отново там? Не мисли за такива неща! Съсредоточи се! Изключено.