Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Разбира се. Благодаря ви.

— Разкажете на сестрата за постъпката ми — допълни бегачът, като помагаше внимателно на Борн да внесе жената на задната седалка. — Ще имам нужда от положително „досие“ когато му дойде времето.

— Надявам се, че нямате някакви неприятности — каза Джейсън и също опита да се усмихне на младежа.

— Изобщо! Представям моята фирма в маратона. Голямото дете започна да тича на място.

— Благодаря ви още веднъж. Пожелавам ви да спечелите следващия.

— Кажете на сестрата да се моли за мен! — извика атлетът и се понесе.

— Булонският лес — каза Борн на шофьора, след като затвори вратата.

— Булонският лес ли? Този глупак, дето си пречиства дробовете, ми каза, че било спешен случай? Трябвало да заведете монахинята в болница.

— Какво да ви кажа, тя прекали с виното.

— Булонският лес — отново повтори шофьорът и кимна с глава. — Нека се поразходи, за да й мине. Имам втора братовчедка в Лионския манастир. Излиза оттам за седмица и се насмуква до козирката. Кой би могъл да я упрекне?

Постепенно до пейката на покритата с чакъл пътека в гората започнаха да достигат все повече лъчи на ранното слънце. Жената на средна възраст в църковни одежди започна да поклаща глава.

— Как сте, сестро ? — попита Джейсън, седнал край пленничката си.

— Имам чувството, че през мен е минал танк — отвърна монахинята, като премигваше и поемаше дълбоко въздух с отворена уста. — Минимум танк.

— Подозирам, че знаете за танковете много повече, отколкото за един фургон на Сестри на Магдалена.

— Напълно вярно — съгласи се жената.

— Не се затруднявайте да търсите пистолета си — каза Борн. — Свалих го от твърде скъпия ви колан под одеждите ви.

— Радвам се, че сте оценили стойността му. Той е част от онова, за което трябва да говорим… И тъй като не се намирам в полицейски участък, предполагам, че сте изпълнили молбата ми да поговорим.

— Само ако това, което ще ми кажете, е свързано с целта ми. Предполагам, че ме разбирате.

— Така е, ще видите. Аз се провалих. Бях отвлечена. Не съм на мястото, където би трябвало да бъда, и което и време да е, светлината ми казва, че съм твърде закъсняла, за да бъдат приети извиненията ми. Освен това, колелото ми или е изчезнало, или все още стои до стълба, вързано с веригата.

— Не съм го взел.

— Тогава с мен е свършено.

— Защото сте изчезнала? И не сте там, където трябваше да бъдете?

— Точно така.

— Вие сте Лавие .

— Това е истина. Аз съм Доминик Лавие — сестра на Жаклин. Разликата във възрастта ни е съвсем малка и още от деца си приличахме силно. И вие не грешите за Ноли-сюр-Сен и за онова, което сте видели там. Сестра ми беше убита, защото наруши едно основно правило, извърши смъртен грях, ако предпочитате. Паникьоса се и ви заведе до жената на Карлос, неговата най-скъпа и полезна тайна.

— Завела е мен?… Вие знаете кой съм?

— Цял Париж — Париж на Чакала, знае за вас, мосю Борн. Не как изглеждате — уверявам ви в това, но знаят, че сте тук и че търслте Чакала.

— Й вие сте част от този Париж?

— Да.

— Мили Боже, та той е убил сестра ви!

— Знам прекрасно това.

— И все пак работите за него?

— Има случаи, когато възможностите за избор на човека са силно ограничени. Да кажем, че са само две — да живее или да умре. Допреди шест години, когато „Ле Класик“ смени собственика си, магазинът бе особено важен за Монсеньора. Аз заех мястото на Жаки…

— Просто така?

— Не беше трудно. Бях по-млада и, което е по-важно — изглеждах по-млада. — За малко лицето на Лавие се промени от замислената й усмивка. — Сестра ми все твърдеше, че причината е в средиземноморския въздух… Но козметичната хирургия е нещо общоприето в света на висшата мода. Предположи се, че Жаки е отишла до Швейцария за премахване на бръчките и… аз се върнах вместо нея в Париж след осем седмици подготовка.

— Как сте могли? След като сте знаели всичко, как, по дяволите, сте могли?

— В началото не знаех онова, което научих по-късно, а тогава то вече нямаше значение. По това време бях изправена пред избора, за който ви споменах. Да живея или да умра.

— И влязохте в смъртоносната игра съвсем безгрижно?

— Несъзнателно. Бях въвеждана несъзнателно в нея, обучаваха ме бавно, парче по парче… В началото ми казаха, че Жаклин е загинала при злополука с лодка заедно с поредния си любовник и че получавам изключително добри пари, ако заема нейното място. „Ле Класик“ бе нещо много повече от един великолепен салон…