Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

Той видя велосипеда, привързан към незапалена улична лампа и зачака в тъмнината на един вход на не повече от пет-шест метра встрани. Вдигна ръка и опипа топлата, влажна превръзка около врата си — кървенето бе слабо. Имаше късмет — навярно се бе разкъсал само един шев… Ох, Господи, краката му бяха толкова уморени. Не, „уморени“ не беше точно казано. Усещаше болка, която идваше от мускулите, ненатоварвани дълго време, а сега изведнъж пресилени. Ритмичното ходене и бяганията не бяха достатъчна подготовка за кляканията, тичането на зигзаг или внезапните спирания и тръгвания. Облегна се на каменната стена с очи, приковани в колелото, като дишаше тежко и се опитваше да пренебрегне мисълта, която се връщаше с вбесяващо постоянство в главата му: само преди няколко години той никога нямаше да забележи тази болка в краката. Просто нямаше да я има.

Звукът от свалянето на резе наруши предутринната тишина в тясната улица. Той бе последван от бързо изскърцване на тежката врата на входа, пред който се намираше заключеният велосипед. Залепил гръб до стената, Джейсън извади пистолета от колана си и видя как жената в дрехи на монахиня забърза към стълба с лампата. Тя се помъчи непохватно да пъхне на оскъдната светлина ключа в катинара. Борн слезе от тротоара и тръгна тихо и бързо напред.

— Ще закъснеете за ранната литургия — каза той.

Жената се завъртя, ключът падна на земята и тя мушна дясната си ръка между гънките на дрехата си. Джейсън се хвърли, сграбчи ръката й с лявата си ръка, а с дясната свали голямата бяла шапка. При вида на лицето, което се показа пред него, той ахна.

— Боже мой — прошепна, — това сте вие !

— Аз ви познавам ! — извика Борн — Париж… преди години, името ви е Лавие… Жаклин Лавие . Притежавахте един от онези магазини за дрехи… „Ле Класик“, Сент Оноре, скривалището на Карлос във Фобур! Намерих ви в изповедалнята на Но-ли-сюр-Сен. Помислих, че сте мъртва .

Острото, сбръчкано лице на жената на средна възраст бе изкривено от ярост. Тя се опита да се измъкне, но щом се извъртя, Джейсън пристъпи встрани, повлече я в кръг и я залепи за стената, като притисна гърлото й с лявата си ръка.

— Но вие не сте била мъртва . Била сте част от капана, който се провали при Лувъра!

— Грешите! — каза жената сподавено. Големите й зелени очи бяха изпъкнали. — Не съм тази, за която ме мислите…

— Вие сте Лавие! Кралицата на Фобур, единствената връзка към жената на Чакала, съпругата на генерала. Не ми разправяйте, че греша… Проследих ви двете до Ноли — до онази църква с биещите камбани и пръснатите навсякъде свещеници, един от които беше Карлос ! Само след минута неговата курва излезе навън, но не и вие. Тя си тръгна забързано, затова изтичах вътре, описах ви на един стар свещеник — ако наистина е бил такъв, и той ми каза, че сте във втората изповедалня отляво. Отидох там, дръпнах завесата и вие бяхте вътре. Мъртва.

— Отново ви казвам — грешите.

Жената вече не се съпротивляваше — беше безсмислено. Остана неподвижна, без да помръдва, като че ли смяташе, че така ще й бъде разрешено да говори.

— Ще ме изслушате ли? — попита тя със затруднение, тъй като Джейсън все още притискаше гърлото й.

— Хич не си го мислете — отвърна Борн. — Ще тръгнете оттук с мен, като че ли сте много отпаднала — непознат мъж помага на една сестра на милосърдието. Почти сте готова да припаднете. На вашата възраст това не е нещо необичайно, нали?

— Почакайте.

— Много сте закъсняла.

— Трябва да поговорим.

— Ще го направим.

Джейсън я пусна и моментално стовари едновременно и двете си ръце върху плещите на жената в основата на врата. Тя припадна. Борн я подхвана и я изнесе от тясната улица. Светлината на зората започваше да осветява небето и няколко ранобудни души, сред които един млад бегач по къси гащета, се приближиха към човека с монахинята.

— Почти два дни бе с жена ми край болните ни деца, без да мигне! — заговори умолително Хамелеона. — Моля ви, ще може ли някой от вас да повика такси, за да я върна в манастира й в деветнадесети район.

— Разбира се! — извика младият бегач. — На Рю дьо Севр има денонощна стоянка, а аз съм много бърз.

— Вие сте истинска находка, мосю — каза Джейсън с благодарност, но веднага усети неприязън откъм твърде младия и прекалено вдъхващ доверие човек.

Таксито пристигна след шест минути. Младежът беше в него.

— Казах на шофьора, че имате пари — каза той, докато слизаше. — Надявам се, че е така.