Джон Гришам - Обжалването

— Арън! — обади се остро майка му от другия край на чакалнята. — Ела тук!

— Няма нищо — каза Рон и се усмихна на момчето, което бързо се отдалечи.

Арън. Името му припомни нещо. Арън беше момчето, което беше пострадало от удара в главата от счупеното острие на косачката. Мозъчна травма, трайни увреждания и финансов крах за семейството му. Съдебните заседатели бяха признали производителя за виновен. Процесът беше проведен според изискванията. В този момент съдия Фиск не можа да си спомни защо толкова лесно бе гласувал с мнозинството за отхвърляне на присъдата.

От друга страна, преди два месеца той изобщо не познаваше болката на родител, чието дете е пострадало толкова тежко. Нито страха, че ще го загуби завинаги.

Сега, докато изживяваше този кошмар, той си спомни за Арън по съвсем различен начин. Когато беше чел медицинските доклади по делото, седеше в уютния си кабинет, далеч от действителността. Детето беше тежко пострадало, което наистина беше жалко, но все пак в живота ежедневно се случват инциденти. Дали не са могли да предотвратят инцидента? Беше си го помислил още тогава — и със сигурност си го мислеше сега.

Малкият Арън се върна и се вторачи в гевречетата, които Рон стискаше в ръцете си. Ръцете му трепереха.

— Арън, остави човека на мира! — извика майка му.

Рон вторачено гледаше гевречетата, които подскачаха в треперещите му ръце.

Инцидентът можеше да бъде предотвратен — и трябваше да бъде предотвратен. Ако производителят беше следвал установените разпоредби, косачката щеше да бъде много по-безопасна. Защо Рон Фиск беше решил да защити производителя, а не жертвата?

Сега делото беше приключено от петима по общо мнение мъдри мъже, никой от които не беше проявил съчувствие към страданието на жертвите. Рон не можеше да не се запита дали останалите четирима — Калиган, Романо, Бейтман и Рос — някога бяха обикаляли мрачните коридори на някоя болница по всяко време на денонощието, докато чакат да разберат дали детето им ще оживее, или ще умре.

Не, сигурно не бяха. Иначе нямаше да са такива, каквито бяха сега.

Неделя бавно отстъпи място на понеделник. Започна нова седмица, която беше различна от всяка друга в живота им досега. Рон и Дорийн отказваха да излязат от болницата за повече от час-два. Джош не се възстановяваше и те се страхуваха, че всеки път, когато застанеха до леглото му, можеше да е последният, когато го виждаха жив. Приятелите им носеха дрехи, храна и вестници и предлагаха да ги сменят, ако семейство Фиск искат да се приберат у дома за няколко часа. Но Рон и Дорийн не мърдаха от мястото си, тласкани от упорита, нелогична вяра, че Джош ще се оправи, ако останат близо до него. Изтощени и измъчени от чакането, двамата започнаха да се крият от непрекъснатия наплив на посетители в разни кътчета на болницата.

Рон се обади в кабинета си и каза на секретарката, че няма никаква представа кога ще се върне на работа. Дорийн уведоми шефа си, че излиза в отпуск. Когато той деликатно се опита да й обясни, че според фирмената политика тя няма право на отпуск в този момент, Дорийн вежливо му отвърна, че моментът й се струва съвсем подходящ за промени във въпросната фирмена политика. Шефът й веднага се съгласи с това предложение.

Болницата беше на петнайсет минути от сградата на Върховния съд и във вторник сутринта Рон отскочи да хвърли едно око върху бюрото си. Бяха се събрали няколко нови купчини документи. Секретарят му прочете списъка на всички предстоящи дела, но Рон го слушаше разсеяно.

— Мисля да изляза в отпуск — прекъсна го той. — Съобщи го на шефа. За трийсет, може би дори за шейсет дни. В момента не мога да се съсредоточа върху работата.

— Разбира се. Но тази сутрин трябваше да изразиш становище по делото „Бейкър срещу Крейн Кемикъл“.

— Ще почака. Всичко може да почака.

Рон успя да излезе от сградата, без да срещне друг член на Върховния съд.

В изданието на „Клариън-Леджър“ във вторник излезе статия за Джош и нещастието, което го беше сполетяло. Съдия Фиск не беше открит за коментар, но анонимният източник бе предал достоверно фактите. Лекарите бяха отстранили голям съсирек, който беше притискал мозъка на момчето. Животът му беше извън опасност. Но беше твърде рано за предположения относно трайни увреждания. Не се споменаваше лекарят, който беше поставил диагноза въз основа на чужда снимка.

Въпреки това слуховете по интернет скоро запълниха тези празнини. По форумите се обсъждаше незаконната бейзболна бухалка, имаше спекулации за тежки мозъчни увреждания и разказ от вътрешен човек в болницата на окръг Хенри, който твърдеше, че е била допусната лекарска грешка. Имаше и няколко безумни хипотези, че съдия Фиск е преживял драматична трансформация на съдебната си философия. Според един от слуховете той дори се канел да подаде оставка.