Джон Гришам - Обжалването

В кухнята на семейство Фиск беше пълно с храна, донесена от приятели — най-вече кейкове, пайове и печени ястия. Те хапнаха със Зийк, Клариса, двама съседи и родителите на Дорийн. Поспаха шест часа, после отново се върнаха в болницата.

Когато пристигнаха, Джош беше по средата на продължителен пристъп — вторият в рамките на последния час. Пристъпът премина и жизнените му показатели се подобриха, но възстановяването му се забави. В четвъртък сутринта отново беше в съзнание, но беше раздразнителен, неспокоен, не можеше да се съсредоточи, нито да си спомни нещо за инцидента. Беше силно възбуден. Един от лекарите им обясни, че състоянието му е типично за пациенти с мозъчно сътресение.

В четвъртък вечерта треньорът на „Рокис“ и бивш съдружник на Рон от кантората отново пристигна в Джаксън. Двамата с Рон вечеряха в закусвалнята на болницата и докато се хранеха със супа и салата, той извади бележките си.

— Проучих въпроса — започна треньорът. — „Уин Райт“ са прекратили производството на по-леките бейзболни бухалки преди шест години вероятно в резултат от многобройни жалби за наранявания. Всъщност цялата индустрия е минала на стандарт „минус четири“, така че никой не произвежда по-леки бухалки. С годините алуминиевите сплави са станали по-леки, но едновременно с това и по-здрави. Когато топката удари бухалката, металът се огъва и после я изстрелва обратно, защото си връща първоначалната форма. В резултат се получава по-лека бухалка, която обаче е много по-опасна. Поддръжниците на безопасността протестират срещу тези бухалки вече цяло десетилетие, така че са направени множество проучвания. В един от тестовете към бухалката с машина е изстреляна топка със скорост 145 километра в час, а след рикошета топката вече е летяла със 195 километра в час. Документирани са два смъртни случая, един в гимназия и един в колеж, но има и стотици травми във всички възрастови групи. Затова детската бейзболна лига и някои от другите младежки спортни организации са забранили бухалките с коефициент над „минус четири“. Но има един очевиден проблем. „Уин Райт“ и останалите производители вече са продали милиони от старите бухалки, които продължават да се използват, и именно една от тях видяхме на мача миналия петък.

— Значи не са изтеглили бухалките от пазара? — попита Рон.

— Не, изобщо не са. А знаят, че проклетите бухалки са опасни. Собствените им тестове го доказват.

Рон дъвчеше една бисквита, осъзнавайки накъде води този разговор, но не искаше да му помогне да стигне дотам.

— Вероятно бейзболният отбор на Ролинг Форк може да бъде подведен под отговорност, но няма смисъл. Градският съвет на Ръсбърг също може да бъде подведен под отговорност, защото съдията — който е техен служител — не е проверил екипировката. Но най-голямата цел, разбира се, е компанията „Уин Райт“. Активите им възлизат на два милиарда долара. Имат да покриват цели тонове застраховки. Разполагаме с ясен случай. Щетите са неопределени, но значителни. Като цяло, идеален иск — с един-единствен малък проблем. Нашият Върховен съд.

— Говориш като адвокат в съда.

— Те невинаги грешат. Ако питаш мен, трябва да си помислиш дали да не заведеш съдебен иск.

— Не си спомням да съм те питал. И не мога да заведа иск. Ще ми се подиграват, докато не ме принудят да напусна щата.

— А следващото дете, Рон? А следващото семейство, което ще преживее този кошмар? Съдебното преследване е изчистило много лоши продукти от пазара, като по този начин е защитило много хора.

— Няма начин.

— А защо ти и щатът Мисисипи да похарчите милиони долари за медицински разходи? „Уин Райт“ струва милиарди. Те са произвели некачествен продукт, нека те да платят.

— Говориш като адвокат в съда — повтори Рон.

— Не. Говоря като бившия ти съдружник. Работихме заедно в продължение на четиринайсет години и онзи Рон Фиск, когото помня, уважаваше закона. Докато съдия Фиск изглежда твърдо решен да промени това.

— Добре, стига толкова. Прекалено е.

— Извинявай, Рон. Не биваше да…

— Няма нищо. Да отидем да видим как е Джош.

Тони Закари се върна в Джаксън в петък и чу новината за Джош Фиск. Отиде направо в болницата и в крайна сметка намери Рон, задрямал на едно канапе в чакалнята. Двамата поговориха един час за инцидента, за операцията и, между другото, за океанския риболов в Белиз, от който се прибираше Тони.

Тони беше много разтревожен за малкия Джош. Искрено се надяваше детето да се възстанови бързо и напълно. Ала това, което наистина искаше да разбере, но нямаше как да попита, беше: Кога ще се произнесеш по обжалването на делото срещу „Крейн Кемикъл“?