Джон Гришам - Обжалването

И веднага щом се върна в колата си, се обади на Бари Райнхарт, за да му съобщи тревожните новини.

Една седмица след като го докараха в болницата, Джош бе преместен от интензивното в отделна стая, която веднага беше отрупана с цветя, плюшени играчки, балони, картички от съучениците му в пети клас и бонбони и шоколади колкото за цяло начално училище. Поставиха допълнително легло, така че единият от родителите му да може да спи при него.

И макар че стаята отначало изглеждаше приветлива, ситуацията почти веднага придоби по-мрачен оттенък. Екипът от невролози започна щателен преглед. Нямаше парализа, но определено имаше загуба на двигателни умения и координация, както и тежка загуба на памет и способност за концентрация. Джош лесно се разсейваше и бавно разпознаваше предмети. Свалиха му кислородната тръба, но той продължи да говори затруднено и бавно. Вероятно през следващите месеци щеше да се възстанови донякъде, но имаше и сериозна вероятност уврежданията да са трайни.

Дебелите бинтове на главата му бяха сменени с по-тънки. Позволиха му да ходи сам до тоалетната. Джош беше покъртителна гледка, докато бавно и неумело местеше крака в колебливи, тромави стъпки. Рон му помагаше и преглъщаше сълзите си.

Малкият му шампион беше изиграл последния си мач.

Доктор Калвин Трийт отиде до Ръсбърг и си уреди среща с лекаря от спешното отделение, който беше разчел грешната томография. След като сравниха двете снимки, на Джош и на другия пациент, двамата проведоха кратък спор и накрая лекарят призна, че във въпросната вечер в спешното отделение наистина е бил пълен хаос, не е имало достатъчно персонал и, да, допусната е грешка. Изглеждаше потресен от факта, че е объркал лечението на сина на върховен съдия.

— Ще ме съди ли семейството? — попита той, очевидно разтърсен от инцидента.

— Не знам, но най-добре да предупредите застрахователната си компания за такава възможност.

После Трийт се върна в Джаксън, за да обсъди ситуацията с Рон и Дорийн. Обясни им как се прави една стандартна томография, после им преразказа разговора си с лекаря от спешното отделение.

— Какво трябваше да се направи? — попита Дорийн.

Трийт очакваше този въпрос. Знаеше, че приятелите му ще го помолят да оцени работата на друг лекар. И още преди няколко дни беше решил да отговори възможно най-честно.

— Трябваше веднага да го преместят тук и да отстранят хематома. Това е мозъчна операция, но не е толкова сложна. Ако бяха действали веднага, Джош щеше да бъде изписан два дни след операцията напълно излекуван, без никакви трайни увреждания.

— Томографията беше направена в осем вечерта в петък — каза Рон. — А ти видя Джош в Брукхейвън около девет часа по-късно, нали така?

— Нещо такова, да.

— Значи налягането в черепа му е продължило да се увеличава през тези девет часа?

— Да.

— А хематомът притиска мозъка и го уврежда?

— Да.

Настъпи дълго мълчание, в което никой не искаше да каже на глас очевидното заключение. Накрая Рон попита:

— Калвин? Какво щеше да направиш, ако беше твоето дете?

— Щях да съдя копелето до дупка. Това е престъпна небрежност.

— Не мога да го съдя, Калвин. Ще стана за смях.

След една игра на скуош, душ и масаж във фитнеса на Сената Майърс Ръд се качи в лимузината и се включи в мъчителното задръстване в късния следобед като всички обикновени хора. Час по-късно пристигна на летище „Дълес“, където се качи на Гълфстрийм 5 — най-новия от въздушния флот, притежаван от мистър Карл Трюдо. Сенаторът не знаеше кой е собственикът на самолета, нито познаваше лично мистър Трюдо, което в повечето култури по света щеше да бъде странно, след като Ръд беше получил толкова много пари от него. Но във Вашингтон парите идват по безброй странни и неясни канали. Хората, които ги вземат, често имат съвсем бегла представа откъде са; понякога дори нямат никаква представа. В повечето демокрации по света прехвърлянето на толкова пари в брой се смята за очевидна корупция, но във Вашингтон корупцията бе легализирана. Сенатор Ръд не знаеше и не се тревожеше, че го притежават други хора. Вече имаше над 11 милиона долара в банката, които в крайна сметка щяха да си останат за него, ако не се наложеше да ги похарчи за някаква безсмислена кампания. Срещу тази инвестиция Ръд имаше безупречна история на гласуване по всички въпроси, свързани с фармацевтичната промишленост, химическата промишленост, петрола, енергетиката, застраховането, банковото дело и прочие, и прочие.