Ридли Пиърсън - Смъртоносна гледка

Отговориха му, че скочът е с отлично качество и струва колкото цистерна бензин. Мъжът поръча наливна бира и остана на стола достатъчно дълго, за да проследи пътя на подноса през навалицата, вдигнат високо върху сръчните пръсти на сервитьорката. Изчака половин бира време; знаеше, че момичето ще тръгне към тоалетната веднага щом усети замайването. Нямаше да каже на по-възрастните си приятели, че нещо не е наред, нито пък щеше да извика някой от тях да я придружи до тоалетната. На първо време щеше да пробва да се справи сама.

Точно тогава смяташе да атакува.

Довърши бирата си, остави скромен бакшиш — нито твърде малък, нито твърде голям, за да не бие на очи — и освободи стола за някой от многото чакащи за мястото му. Придвижването през навалицата му отне известно време. Можеше да се възползва от размерите и силата си и да се справи по-бързо, но държеше да остане незабелязан. Провирайки се внимателно в пролуките между претъпканите маси, най-после стигна до облицования с дървена ламперия коридор в дъното. На стената срещу двете тоалетни бе подредена галерия от дагеротипни фотографии на миньорски лагери отпреди столетие. В дъното на коридора имаше изход към задния паркинг. Обилният снеговалеж се явяваше като допълнително предимство, а пикапът му бе паркиран на не повече от пет-шест метра от вратата.

Виждаше ясно сценария в главата си, като във филм, но с негово участие. Едно нещо умееше със сигурност — да преследва, да дебне и да убива. Опияняваше се от собствената си гениалност, а сладостта от очакването сгряваше кръвта във вените му. Усети трепетна възбуда.

… Има време за всяко нещо и срок за всяка работа под Небето. 4 4 Цитат от Библията, Еклесиаст 3:1. — Б.пр.

Наслади се на дагеротипните фотографии — или поне така изглеждаше: кокалести мъже от 1800-та, перчещи се до огромни речни и дъгови пъстърви, окачени на въжета пред брезентови палатки. Алкохолът щеше да й подейства като катализатор и скоро щеше да усети признаците. Главозамайване. Внезапен прилив на топлина и еуфория. Изненадваща неспособност за задържане, причинена от рязко отпускане на мускулатурата.

Наблюдаваше я крадешком. Всеки път, когато се засмееше, шаферската й рокля без презрамки се смъкваше още малко надолу и разкриваше разликата в тена й. Само двайсет минути по-рано момичето обръщаше по-голямо внимание на това. Но сега, замаяна и весела, й беше все едно и чувстваше единствено прилив на настроение. След по-малко от пет минути, точно преди лявата й гърда да се покаже изцяло, ръката й сграбчи роклята и придърпа плата до гладко избръснатите й подмишници. Този момент на благоприличие отключи нещо в остатъците от будното й съзнание и й даде знак, че нещо не е наред. Едва ли е било нещо повече от мигновен проблясък, имайки предвид дозата. Но точно тогава тя се извини и отново придърпа нагоре роклята си, преди да се е разголила напълно. След това — за негова огромна наслада — се запъти право към него.

Във всеки от двата джоба на сакото си имаше по една спринцовка, за по-голямо удобство. Тейзърът нямаше да му трябва — вече беше достатъчно замаяна. Момичето се протягаше за опора към облегалките на столовете, докато си проправяше път през претъпканото помещение. Оркестърът свиреше на живо песен на Джон Мелънкамп, достатъчно шумно, за да попречи на човек да чуе дори собствените си мисли. Девойката се заклати в ритъма и се ухили до ушите.

Беше красавица. Гладка кожа. Гъста червена коса, прибрана в сложна плитка. Зряло тяло, натежало от плод. Доведена до безпомощност и без никаква мисъл в главата си, тя премрежи поглед, а сочните й устни започнаха да си тананикат песента.

Препъна се още веднъж, докато разчистваше масите и столовете по пътя си, и тръгна към коридора, където я чакаше той — проточил лиги като вълка от приказките. Очертаваше се страхотно забавление. Момичето се сгромоляса право в ръцете му.

— Ехей, полека! — каза той.

Тя се засмя, вдигна поглед и наклони глава назад, в опит да го фокусира. Повдигна вежди, но не го разпозна и се намръщи. Нямаше никакъв спомен как се е озовала там.

— Извинете — каза тя и от долната й устна се проточи лига.

Той я хвана за лакътя, но тя едва ли почувства допира му. Под формата на кристали това чудо действаше доста бързо.

— Няма проблем — отвърна той и я дари с най-благата си усмивка.

— Просто искам да отида до стаята за малки момиченца — каза тя. Поне толкова си спомняше, друго — едва ли.