Ридли Пиърсън - Смъртоносна гледка

— Това значи патент или нещо подобно. Какво толкова?

— Не, Томи, това не е знакът за регистрирана търговска марка. Това е дясната 2 2 Right (англ.) — десен. — Б.пр. ска за дясна обувка. Те са чифт, точно като ските за пистово каране. А тази беше на левия му крак.

Брандън отново взе парчето от ръката на Уолт и го разгледа на светлината от купето.

— Просто ги е разменил. Беше тъмно и валеше силно. Голяма работа.

— Явно никога не си изкачвал стръмна местност със ски. Щеше да усети, че ги е разменил, още в първите пет секунди. Ако са обърнати, не се плъзгат добре. Дърпат навън. Изнервящо е и се хаби много енергия. Човек като Ранди не би ги разменил — това първо, но дори и да беше, щеше да спре и да ги оправи незабавно. Без значение дали има виелица или не.

— Може пък на него да му е било все едно, шерифе. — Томи се загледа в Уолт, който тъкмо стягаше и втората си снегоходка. — Или пък ги е свалил за малко по някаква причина. Например да се облекчи или нещо подобно. После ги е разменил, без да иска, и се спуснал. Няма как да знаем.

— Напротив. Точно това смятам да разбера.

— И аз идвам тогава.

— Няма нужда, Томи. Ще се оправя и сам. Късно е. По-добре се връщай и започвай да подготвяш документацията по случая с Ранди. Ако искаш, ще ти звънна след час, за да си спокоен.

Томи се запъти към колата си и след малко се върна със собствените си снегоходки.

В следващите двайсет минути двамата мъже не обелиха и дума. Уолт избра по-пряк маршрут към Улея, следвайки координатите от GPS-а. Стигнаха до скалното възвишение потни и задъхани. Бурята почти бе облизала дирите, оставени в снега през деня от десетина различни скиори.

Уолт се оказа прав — следите на Ранди почти не се виждаха. Шансовете да проследят последните му движения вече бяха нищожни.

Твърдо решен да провери теорията си, че Ранди се е отбил да се облекчи в храстите, Брандън тръгна по една от скиорските следи, която се отклоняваше от главния маршрут към дърветата.

Уолт се бе навел над скалите с насочен фенер към дупката на десетина метра под него, когато гласът на Брандън се разнесе от радиостанцията.

— Шерифе? Открих нещо интересно.

Уолт тръгна по пресните дири на Брандън през притихналата гора. Завиваха надясно, после тръгваха леко встрани по наклона в посока югозапад — към щатска магистрала 75. Брандън бе изминал доста голямо разстояние. Уолт го откри до дънера на едно дърво. Вечнозелената корона действаше като чадър и снежната покривка наоколо бе дълбока едва няколко сантиметра.

Районът беше силно изпотъпкан.

— Ти ли направи това?

— Не, сър. Може би вълци. Сигурно са го подгонили и той е потърсил убежище на дървото.

Уолт приклекна.

— Не сме видели или чули никакви вълци, нито пък Танго. Може да са кучешки лапи. Отпечатъците са твърде малки за вълци.

— Всички кучета се прибраха с нас.

— Всички наши кучета — уточни Уолт.

— Какво искаш да кажеш?

— Не знам, Томи. Просто разсъждавам на глас, става ли? — тросна му се той, осъзнавайки със закъснение, че или умората, или неприязънта му към Брандън започваха да му влияят.

Брандън отново огледа района.

— Едва ли ще открием гилза по-рано от пролетта, ако това имаш предвид. Все пак няма да е лошо да маркираме дървото. — Той извади джобно ножче и издълба част от кората на дънера.

— В момента изобщо не схващам какво се е случило тук — каза Уолт.

Брандън насочи светлината от фенерчето си към животинските следи. Идваха в права линия откъм дърветата и покриваха дирите на Ранди. Беше ясно, че имаха връзка и бяха направени по едно и също време.

— Не знам… глутница вълци не звучи необичайно, шерифе. Ранди едва ли е бил изненадан. Това обяснява и обърнатите ски. Глутницата го подгонва и той се катери на дървото. Ските му остават долу. Вълците се оттеглят и се скриват. Той знае, че го дебнат, и те знаят къде е той. Това е надпревара. Той вероятно пробва радиото, ала безуспешно. Решава да рискува и тръгва. Слиза от дървото по най-бързия начин и нахлузва ските разменени. Хуква към Улея с надеждата, че ще успее да изпревари вълците, ако се спусне по наклона. В суматохата скача от грешното място. Доста младежи скачат от тези скали със ски, но не от средната част, а от западния край.

Уолт остана доволен от обяснението и го похвали. Направи няколко снимки, но нито една не стана особено хубава. Предложи да се върнат назад и да открият точното място, където дирите на Ранди се застъпваха с тези на вълците.