Ридли Пиърсън: Смъртоносна гледка

Срещна погледа му, докато товареха тялото. Лицето му бе окъпано в червения отблясък от стоповете на колата; привикналият към смъртта ветеринар бе видимо разтърсен от вида на вкочанените ръце на Ранди, извити неестествено над главата му. Наместиха трупа в каросерията на пикапа. Загърнаха го с брезентовото покривало и го пристегнаха с въжета. Последната процедура, в добавка към всичко останало, накара Марк да се разплаче отново — сякаш опаковаха дърва за разпалки. Смъртта бе в дребните детайли и тези детайли изпълваха сърцето на Марк с мъчителна скръб, гняв и безсилие.

— Шерифе? — Заместникът му, Томи Брандън.

Уолт се почувства така, сякаш бе изпил бутилка сода на екс.

Фактът, че помощник-шерифът Томи Брандън живееше незаконно с бъдещата бивша съпруга на Уолт, държеше двамата мъже на разстояние.

Що се отнасяше до Уолт, редно бе помощник-шериф Томи Брандън да се прехвърли в друго подразделение на местната полиция. Уолт със сигурност не възнамеряваше да подава оставка единствено заради връзката на заместника си с жената, с която в момента се развеждаше. А за Брандън едва ли имаше значение. Уолт не можеше да го уволни, защото щяха да го подведат под съдебна отговорност. Сякаш Брандън нарочно се мотаеше в краката му с едничката цел да го тормози. Онова, което правеше ситуацията още по-заплетена и деликатна, бе фактът, че Брандън бе най-кадърният му помощник — проклет да бъде! Липсата му щеше да се отрази на работата. Ала с всяко дребно пререкание, с всеки случаен допир, с всеки поглед, който си разменяха, ставаше все по-ясно, че подобна стъпка е неизбежна. Дори одеколонът му за след бръснене дразнеше Уолт. Струваше му се, че на няколко пъти бе долавял този аромат по кожата на Гейл още по времето, когато бяха семейство.

Мина полунощ. Снегът натрупа още няколко сантиметра по покривите на автомобилите край пътя. Нито едно от кучетата не бе успяло да улови следа. Хората от екипа по издирването стояха на топло зад запотените стъкла в колите си и чакаха нови нареждания.

— Нека спрем издирването за днес, Томи. Ще започнем наново утре сутрин, но преди това искам потвърждение на първоначалното обаждане. Искам да разбера кой е подал този сигнал и лично да разговарям с него.

— Разбрано.

— Тази нощ разменихме един живот за друг и това е ужасно нелепо. — Нищо чудно да се окажеше, че изчезналият скиор се е прибрал жив и здрав вкъщи.

Брандън се запъти към паркинга и даде инструкции на шофьорите. Няколко минути по-късно автомобилите взеха да се оттеглят един след друг.

Уолт стоеше облегнат на задната броня на служебния „Хамър“, който използваше за спасителни операции. Пристягаше ремъците на снегоходките върху ботушите си, когато и последният от автомобилите напусна паркинга, с изключение на големия червен „Додж“ на Брандън. Всичко покрай Томи Брандън бе с огромни размери и това провокираше въображението на Уолт, наливайки допълнително масло в огъня.

— Шерифе?

— Връщам се обратно горе, Томи.

— О, не. Не и сам.

— Няма да търся изчезналото хлапе, Томи. Искам да направя малко снимки, преди снегът да е заличил всичко.

— Ранди се е спуснал по Улея, шерифе. Случаят е приключен.

Уолт нямаше спомен Томи някога да е използвал друго обръщение към него, освен „шерифе“. Как да го мрази човек!

Уолт му разказа за звука, наподобяващ счупване на клон, и за подозренията си, че всъщност е чул изстрел.

Двигателят на хамъра работеше на празен ход, за да поддържа топлината в купето, а чистачките равномерно свистяха по предното стъкло.

— Но Ранди не беше прострелян.

— Нямаме никаква представа какво точно е причинило пропадането му от онази скала. Двамата с Марк бързахме да измъкнем тялото оттам. Не остана време да огледаме наоколо.

Уолт взе да рови в багажника на хамъра и измъкна оттам счупено парче от ска и огъната метална обшивка. Беше парче от средната част на ска със закрепен за нея сложен автомат за ходене, позволяващ петата да се откачва и обувката да остава закрепена само за предния автомат, отварящ се като панта. Механизмът се отличаваше от масово използвания за пистово каране в ски курортите. Тази хибридна система позволяваше на ски алпиниста да използва един комплект ски и за ходене нагоре, и за спускане. Брандън го пое от ръката му, изтръска водата от разтопения сняг и го огледа.

— Е, и? — попита Брандън.

— Виж стикера — каза Уолт и посегна към счупеното парче. Посочи му буквата R, точно под пантата за пристягане на предната част от обувката.