Ридли Пиърсън: Смъртоносна гледка

— Трябва да си идиот, за да излезеш без яке в нощ като тази! — каза Марк, достатъчно високо, за да го чуят всички.

Останалите вече чакаха извън автомобилите си.

— Не, трябва да си идиот, за да излезеш изобщо в нощ като тази! — отвърна Ранди.

Уолт и братята Ейкър се знаеха от години. Марк прекарваше летата и коледните ваканции с баба си и дядо си в Сън Вали и още от ученици двамата с Уолт ходеха на летни лагери заедно и вършеха младежки лудории по ски пистите. Днес, когато Уолт се грижеше за три кучета вкъщи, той едва ли не живееше във ветеринарната лечебница. Имаше чувството, че спокойно може да изпраща чека със заплатата си направо на братята Ейкър. Ранди се занимаваше с по-големи животни — коне и едър рогат добитък, Марк — основно с котки и кучета. В гъмжащия от знаменитости скъпарски курорт Сън Вали процъфтяваше именно практиката на Марк. През последните десет години скотовъдните ферми лека-полека изчезваха, а на тяхно място се появяваха претенциозни имения и модерни къщи във фермерски стил. В района почти не останаха големи животни и практиката на Ранди замря, което породи лека завист и търкания между братята. Уолт и Марк се сближиха още повече, когато Марк предложи доброволните си услуги към Службата за издирване и спасяване и подготви група от добре обучени полицейски кучета. Уолт се чувстваше по-скоро като третия им брат, отколкото като приятел. Фактът, че Ранди — по-буйният от двамата — е забравил да вземе якето си, изобщо не го изненада. Нищо чудно да го бе направил нарочно, за да подразни по-отговорния си брат. Ранди приемаше почти като професионално задължение да бъде трън в задника на Марк. Нищо необичайно в братските отношения.

Уолт и Марк разделиха полицейските кучета на четири двойки. Ранди — нечетната бройка в триото и с най-голям скиорски опит в екстремни условия — щеше да се придвижва сам. По план той трябваше да се добере до горната част на прохода и да се спусне по улея, в опит да открие изчезналия скиор. Брат му и Уолт щяха да го пресрещнат в подножието.

След проверка на лавинните предаватели, радиостанциите и портативните GPS системи екипите поеха по начертания маршрут без излишни приказки. Щяха да тестват радиостанциите на всеки петнайсет минути. Ако сигналът пропаднеше, както често се случваше в планината, имаха резервен вариант за общуване — сигнални ракети, ако открият младежа; оранжеви — ако някой от екипа изгуби пътя.

Шест часът и двайсет и пет минути.

Уолт усещаше стомаха си свит на топка и това нямаше нищо общо с вързаното през гърдите му въже, с което теглеше спасителната шейна.

Сега всичко зависеше от кучетата. Макс освободи Танго, женската немска овчарка — най-доброто куче следотърсач, което някога бе обучавал. Щеше да се движи пред тях и да търси каквито и да било следи от човек — жив или мъртъв.

Петнайсетте минути станаха двайсет. Радиостанциите изпратиха контролни съобщения от всички, с изключение на Ранди Ейкър, който вече бе вън от обхват.

Теренът се оказа труден и се придвижваха бавно. Уолт бе мокър от пот, въпреки разкопчаното яке. Навън бе минус два градуса по Целзий. Снегът падаше на парцали, големи колкото монета от пет цента. От врата му се вдигаше пара, която сияеше като ореол около лампата на челото му.

— Исках да поговоря с теб за нещо — задъхано се обади Марк Ейкър.

Снеговалежът заглушаваше всички звуци.

— Моментът си е много подходящ — каза Уолт. Знаеше какво цели Марк: опитваше се да разсее тревогата му до поносима степен.

— Никога не говорим за… политика — рече Ейкър и успя да изостри вниманието на събеседника си.

— Кандидатирам се за мястото си на всеки четири години. Толкова политика ми е достатъчна.

— Не този тип политика.

— Не следя особено внимателно нещата в Бойси или Вашингтон, ако това имаш предвид — каза Уолт. — Чувал ли си за онзи случай — съвсем истински между другото — когато по време на изслушване в някаква бюджетна комисия един конгресмен от източните щати коментирал точка от доклада, в която се споменавали 3500 ограничителя за говеда, и умникът предложил да ги съкратят от държавна служба. Някой трябвало да му обясни, че става въпрос за метални тръби, заварени заедно като решетка, с цел да спират добитъка, за да не излиза на пътя, а не за хора на държавна заплата.

— Нещо подобно имам предвид.

— Че конгресмените са идиоти, това ли? — попита Уолт.

Марк не отговори.

При тази температура, след такъв период от време, батериите в предавателя на изчезналия скиор — електронно устройство, което помага на спасителите да установят местоположението на затрупани от снега хора в планината — щяха да се изтощят съвсем скоро.