Ридли Пиърсън - Смъртоносна гледка

Един човешки живот бе в опасност и спасяването му зависеше от всяка крачка под тежките снегоходки на Уолт.

— Скоро ще загубим сигнала от предавателя му — каза Уолт. — Ако вече не сме го изгубили.

— Хипотермията е проблемът, не зайчето от рекламата на „Дюрасел“.

— Така е. — Пребориха се с още няколко трудни метра. — Ще ми кажеш ли какво имаш предвид под „политика“?

Ала преди Ейкър да успее да отговори, двамата мъже заковаха на място едновременно.

— Чу ли това? — попита Марк.

— Някой клон се е счупил от тежестта на снега. — Уолт освети района около себе си с лампата си за глава. От близкия бор се отрони малко сняг и натежалите му клони се раздвижиха. Околните дървета като че ли се навеждаха все по-ниско с всяка паднала върху тях снежинка.

Двамата мъже продължиха да вървят; Марк — доста по-тромаво от Уолт. Прекарваше твърде много време в лечебницата. Клатеше се напред-назад, докато ходеше, и хабеше енергия. Но Уолт предпочете да не му казва нищо. Марк беше лекар все пак.

— Прозвуча като изстрел от пушка, не мислиш ли? — каза Уолт. — Малък калибър: 22-ри или AP-15.

— И на мен ми се струва, че не беше клон. Дойде по-отдалеч — задъхано се обади Ейкър, измъчен от стръмното изкачване. — Но ти си специалистът.

Няколко клона наблизо се счупиха, неспособни да издържат тежкия товар на снега.

При този звук и двамата мъже вдигнаха погледи нагоре. Ейкър се обърна към Уолт и лампата му заслепи шерифа.

— Прав си — каза Уолт и засенчи очите си с длан. — Беше изстрел.

После включи радиостанцията си.

Танго се хвърли към него и вдигна облак сняг във въздуха.

Марк Ейкър похвали кучето и даде знак на Уолт да спре и да не мърда. На трепкащата светлина от лампите Танго обиколи Ейкър, препъвайки се в задните върхове на снегоходките му, и развълнувано се настани от лявата му страна. Мокра от пот и задъхана, тя потъна до кръста в снежната пряспа, приковала цялото си внимание върху Марк.

Беше се върнала само веднъж, четирийсет минути по-рано. Тогава обиколи Ейкър два пъти и хукна обратно в мрака, душейки старите следи на преминали оттам скиори и собствените си пресни дири. По този начин съобщаваше на треньора си, че не е открила нищо.

Тогава Ейкър бе посъветвал Уолт да въведе местоположението им в GPS системата си; смяташе, че по-късно това може да се окаже полезно.

Но сега, след второто завръщане на Танго, Марк остана абсолютно неподвижен, в очакване да види какво си е наумило кучето. Танго забучи влажния си нос в лявата му ръкавица. Седна отново, после се изправи и пак зарови муцуна в ръкавицата му.

— Открила е някого — каза Ейкър, награди животното с лакомство от джоба си и го похвали с ентусиазъм.

Танго незабавно хукна пред тях по собствените си дири. Обърна се, зелените й очи просветнаха в тъмнината, и изчезна.

Двамата мъже тромаво закрачиха с тежките снегоходки, изтощени от умора. Уолт съобщи новината и местоположението им на останалите, но не ги извика обратно. Всяка минута бе ценна за живота на скиора и докато не попаднеше на нещо по-сериозно от кучешка радост, не възнамеряваше да прекратява търсенето.

— Нито дума от Ранди — извика Уолт.

— Шибаните радиостанции — процеди през зъби Ейкър.

Уолт изпревари Марк и тръгна по дирите на Танго. Следата й криволичеше през горичка от трепетлики с голи клони и сиво-бели стволове, които хвърляха необичайно красиви сенки под непрекъснато движещата се светлина от лампата му. Дъхът му се превръщаше в сива пара. Бедрата го боляха от влаченето на шейната, от тромавото усилие да вдига и спуска снегоходките на всяка крачка.

Времето между двете завръщания на Танго подсказваше, че преходът ще е дълъг. Кучето щеше да ходи до целта и да се връща при тях толкова пъти, колкото бе необходимо. Нямаше да спре, докато не стигнеше до находката си; после нетърпеливо щеше да се връща при господаря си, за да му даде знак отново, и пак да хукне обратно. Този процес, известен като йо-йо ефект, щеше да се повтаря дотогава, докато треньорът й стигнеше до мястото. Уолт пресметна, че изчезналият скиор би трябвало да се намира на разстояние между трийсет и четирийсет минути за нея. За човек в снегоходки щеше да отнеме двойно или тройно по-дълго — около час, че и повече. Насили се да ускори темпото. Издръжливостта бе най-важното нещо в този момент. Уолт се стремеше да пести енергия, за да успее да измъкне скиора от лапите на снега.

Бе натрупал уменията си за оцеляване в пустошта постепенно, съвсем сам, без помощта на учебници или семинари. Израсна в тази планина. С баща, който работеше за ФБР и местеше семейството си със себе си на всеки две до четири години. Истинският му дом бе Ууд Ривър Вали. Бе свидетел на промяната на това място — от малък, спокоен ски курорт до модерна дестинация за куп знаменитости. Израсна заедно с него, откривайки спонтанно планинарски умения и тактики за оцеляване, които му вършеха чудесна работа вече цели двайсет години.