Ридли Пиърсън - Смъртоносна гледка

Вдигна отчаян поглед към фаровете и видя двама души в купето. Щом колата отби и паркира, Уолт разпозна в единия от пътниците Фиона Кеншоу. Когато присъстваше в мислите му, Фиона винаги бе облечена в тясна тениска и непромокаеми рибарски ботуши; тъмната й коса бе подстригана лятно късо и нямаше никакъв грим. Но щом излезе от колата, преметнала през рамо чантата с фотографската си апаратура, Фиона носеше морав скиорски екип без шапка, ръкавици за шофиране и модерни меки ботуши от сив велур. Този тип скиорски екип бе типичен за определен кръг от обществото на Сън Вали, но не и за Фиона. Може би беше взет назаем, помисли си той. Но дори на светлината на фаровете лицето й изглеждаше семпло и приятно; очите й старателно полагаха усилие да прикриват истини, за които той не подозираше. Може би я харесваше точно заради тази нейна загадъчност или пък заради независимостта й, но определено я харесваше. И както често се случваше в тази държава, службата му разчиташе на нещатното й сътрудничество.

— Съжалявам. Бях на една сватба, служебно — извини се тя, отрязвайки незабавно всякакви опити от негова страна да коментира облеклото й. — Дойдох веднага щом можах да се измъкна.

Брандън обясни:

— Оставихме колата й долу заедно с моята.

Уолт помоли Брандън да извади брезентовото покривало и колчетата за палатка от багажника на хамъра. Уолт нахлузи якето си и десетина минути по-късно стъкмиха нова палатка — той държеше единия край на платнището, Брандън другия, третия привързаха към колата, а Фиона се мушна отдолу, за да снима.

— Това чудо ли караш? — попита тя.

— Не много често. Дарение е от един от живеещите тук милионери. Понякога върши работа.

— Имаш всякакви играчки на разположение, а не можеш сам да направиш едни снимки.

— Опитах. Излизат само бели петна на бял фон — оправда се Уолт. — Бурята бързо ще заличи уликите. Трябват ми всички възможни детайли, които можеш да уловиш.

Фиона помоли Брандън да подпре отражателния диск на коленете си, насочен така, че да отблъсква светлината от фаровете. Срещу него сглоби стойка за чадъра на мощна светкавица, захранвана с батерии, и направи серия от снимки. Провери екрана на фотоапарата си, но резултатите не й харесаха, затова премести осветлението и опита отново. В продължение на двайсет минути Фиона снима мълчаливо от четири различни ъгъла. Заваля още по-силно, а вятърът вдигаше от паважа призрачно белите снежни парцали и ги раздухваше наоколо. Отпечатъкът отново се покри с тънък слой сняг. Фиона го почисти с помощта на мека четка за оптично стъкло, но на всички им беше ясно, че бавно губеха битката.

— Тези не стават за нищо — каза тя. — Няма контраст. Светлосенките са лоши. Няма да ти харесат.

— Тези снимки са ми нужни — настоятелно каза Уолт.

— Така ли? Ами в такъв случай ще ми трябва контрастно вещество. Тъмен прах. Чакай малко. — Тя изтича до хамъра, измъкна оттам дамската си чанта и взе да рови вътре. — Имаме късмет, че бях на сватба и трябваше да имам представителен вид. — Измъкна малка кутийка и я размаха пред тях. — Пудра за лице. Някой има ли монета?

Фиона настърга на прах компактната пудра и я раздуха над заледения отпечатък, за да го оцвети. Няколко минути по-късно вече имаше желаните снимки и след като ги показа на Уолт от малкия екран на фотоапарата, тримата разглобиха апаратурата и се натовариха в колата.

— Трябва ли ми да знам за какво е всичко това? — обади се Фиона от задната седалка.

Брандън хвърли поглед към Уолт, любопитен да чуе отговора на шерифа.

— Разследваме убийство — отвърна Уолт.

Тананикаше си наум мелодия като саундтрак към филм. В реалния живот човек лесно добиваше усещането за филм или телевизионно предаване, но само ако добавеше подходящ саундтрак. В хижата бе тъмно и миришеше на пушек и други трудно разпознаваеми аромати — на бездимен барут, на лекарства, на старо куче.

Настани я в единствения си удобен стол, точно до печката на дърва. Върху него бе метнал одеяло с шарени индиански мотиви, за да скрие прокъсаната тапицерия. Необичайна табуретка — изплетена от камъш, с крачета от еленови рога — подпираше босите й ходила. Завърза китките й за облегалките на стола с найлонови ленти, а краката й остави свободни — по разбираеми причини.

— Добре ли се чувстваш? — попита я той.

Не му пукаше, правеше го от чиста любезност.

Тя се изкиска — влажно, гърлено стенание — част от нея продължаваше да халюцинира, останалата се тресеше от страх. Повдигаше му се от този неин смях. Но после усети познатата възбуда и отново се наложи да прибегне до саундтрака, нещо за разпускане. Избра Satisfaction 5 5 Задоволство, удовлетворение (англ.). — Б.пр. на Ролинг Стоунс.