Джон Гришам - Изнудването

— А обвинението?

Райт докосна папката и каза:

— Вътре е.

— Кога ще го видя?

— Стига, Кайл. Аз задавам въпросите. Надявам се, че имате отговорите.

Инспекторът не говореше с испански акцент. Приличаше по-скоро на източноевропейски, като на моменти бе едва доловим.

Райт сложи лявата си ръка на голлинията пред лаптопа.

— Да започнем с основните неща, Кайл. Малко предварителна информация. Съгласен ли сте?

— Както кажете.

Райт извади няколко документа от папката, разгледа ги за миг и взе химикалката.

— Роден сте на четвърти февруари 1983 година в Йорк, щата Пенсилвания. Трето дете и единствен син на Джон и Пати Макавой. Родителите ви са се развели през 1989 година, когато сте били едва на шест. Никой от двамата не се е оженил повторно. Така ли е?

— Да.

Райт маркира кръстче и продължи със серия от кратки въпроси за роднините на Кайл — дата на раждане, образование, професия, адрес, хобита, религиозна принадлежност и дори политически възгледи. Когато списъкът се удължи, Райт смени листовете и броят на отбелязаните кръстчета нарасна. Всички факти, които бе събрал, се оказаха верни. Освен това знаеше кога се е родила малката племенница на Кайл от Санта Моника. Райт приключи със семейството и извади нови документи. Кайл усети първите признаци на умора. А едва започваха.

— Искате ли нещо за пиене? — попита Райт.

— Не.

— Баща ви има адвокатска кантора в Йорк? — Твърдението му прозвуча по-скоро като въпрос.

Кайл само кимна. Последваха въпроси за живота, кариерата и интересите на баща му. На всеки четири-пет въпроса Кайл изпитваше желание да изрази съмнение дали информацията наистина има отношение към случая, но реши да замълчи. Райт разполагаше с всички данни. Кайл просто потвърждаваше онова, което някой друг бе открил.

— Майка ви се занимава с изкуство, нали? — попита Райт.

— Да. Докъде стигнах на игрището?

— Напреднахте с десет ярда. Каква област в изкуството?

— Художничка е.

Цели десет минути двамата обсъждаха живота на Пати Макавой. Накрая инспекторът приключи с близките и премина към самия заподозрян. Изброи няколко добре известни факта от детството му, без да навлиза в подробности. Той вече знае всичко, помисли си Кайл.

— Завършили сте с отличие гимназия „Сентръл Йорк“, били сте изявен спортист и член на скаутската организация „Игълс“. Защо избрахте университета „Дюкейн“?

— Обещаха ми баскетболна стипендия.

— Имахте ли други предложения?

— Да. От няколко по-малки университета.

— Но не сте играли много в „Дюкейн“.

— През първата година ми се събраха общо тринайсет минути. Скъсах кръстни връзки в последната минута на финалния мач.

— Оперираха ли ви?

— Да, но коляното не се възстанови напълно. Отказах се от баскетбола и станах член на братството.

— Ще стигнем и до него. Поканиха ли ви обратно в баскетболния отбор?

— Да. Но нямаше смисъл. Коляното ми беше прецакано.

— Завършили сте икономика с почти отличен успех. Какво се случи с испанския през втората година? Май не ви допадна много-много, а?

— Може би трябваше да избера немски.

— Една-единствена по-ниска оценка за четири години не е никак зле.

Райт прелисти на следващата страница и си записа нещо. Кайл видя лицето си на лаптопа и си каза, че трябва да се успокои.

— Високи отличия, членство в над десет студентски организации, шампион по софтбол, секретар на братството, впоследствие и президент. Академичните ви резултати са впечатляващи, но, изглежда, сте водили и много активен социален живот. Разкажете ми за първия си арест.

— Сигурен съм, че протоколите са в папката.

— Първият ви арест, Кайл.

— Задържали са ме само веднъж. Поне до този момент.

— Какво се случи?

— Типичните изпълнения на братството. Организирахме шумно парти, което приключи едва след появата на ченгетата. Хванаха ме с отворена бутилка бира. Нищо и половина. Разминах се с глоба от триста долара и условна присъда за шест месеца. След изтичане на периода досието ми беше заличено. В Йейл така и не научиха за случая.

— Баща ви ли го издейства?

— Той също ми помогна, но имах и адвокат в Питсбърг.

— Кой?

— Една дама на име Силвия Маркс.

— Чувал съм за нея. Не е ли специалист по глупави студентски прояви?

— Да. Но определено си разбира от работата.

— Мислех, че е последвал друг арест.

— Не. Веднъж бях спрян от полицията в университета, но не ме задържаха. Получих предупреждение.