Джон Гришам - Изнудването

— Какво бяхте направили?

— Нищо.

— Защо тогава ви спряха?

— Няколко студенти от братството се замеряха със самоделни бомбички. Големи умници. Но аз нямах нищо общо. Досието ми остана чисто. Дори се чудя откъде знаете за случая.

Райт пренебрегна коментара и вписа нещо в бележника си. После попита:

— Защо решихте да следвате право?

— Направих този избор още като бях на дванайсет. Винаги съм искал да стана адвокат. Като дете обслужвах копирната машина в кантората на баща ми. Може да се каже, че съм отраснал там.

— Къде кандидатствахте?

— В Пен Юнивърсити. Също и в Йейл, Корнел и Станфорд.

— Къде ви приеха?

— Навсякъде.

— Защо се спряхте на Йейл?

— Винаги е бил мой приоритет.

— Предложиха ли ви стипендия?

— Финансова помощ. Останалите също.

— Взехте ли студентски заем?

— Да.

— Колко?

— Толкова ли е важно?

— В противен случай нямаше да ви питам. Да не мислите, че говоря, защото обичам да слушам гласа си?

— Не бих могъл да знам.

— Да се върнем на студентския заем.

— Когато завърша през май, ще дължа около шейсет хиляди.

Райт кимна, сякаш за да потвърди, че това е точната сума. После премина на следващата страница, която също бе пълна с въпроси.

— Пишете за юридическо списание?

— Главен редактор съм на „Правен журнал“ в Йейл.

— Това ли е най-голямото ви постижение в университета?

— Според някои.

— Миналото лято сте били на стаж в Ню Йорк. Разкажете ми повече.

— Работих за една от големите адвокатски фирми на Уолстрийт, „Скъли и Пършинг“. Обичайният летен стаж. Водеха ни по скъпи ресторанти и не ни товареха особено. Приложиха прословутата политика на съблазняване, типична за големите фирми. Глезят стажантите, но станат ли младши адвокати, ги смазват от работа.

— От „Скъли и Пършинг“ предложиха ли ви място след завършване на университета?

— Да.

— Приехте ли?

— Не. Още не съм решил. Фирмата ми даде малко време да помисля.

— Защо се колебаете?

— Имам няколко алтернативи. Едната е за стаж при федерален съдия, но е възможно той да бъде повишен. Нещата са замразени за момента.

— Получихте ли други предложения?

— Да.

— Разкажете ми за тях.

— Наистина ли е от значение?

— Всичко, което ви питам, е от значение, Кайл.

— Може ли да си сипя малко вода?

— Сигурен съм, че има в банята.

Кайл скочи от мястото си, мина между двойното легло и шкафа, светна лампата в тясната баня и напълни една пластмасова чаша с вода от чешмата. Изпи я на един дъх и си сипа отново. Когато се върна при масата, постави чашата на 20-ия ярд от своята страна, след което погледна лицето си в монитора.

— Любопитно ми е — заяви той. — Къде се намирам сега?

— Прехвърлихме една трета от игрището. Разкажете ми за другите предложения и фирми.

— Защо просто не пуснете записа? Така ще си спестим всички глупости. Ако той наистина съществува и ме засяга лично, ще изляза оттук, за да си потърся адвокат.

Райт се приведе напред, облегна лакти на масата и сключи длани. Долната половина на лицето му се отпусна в усмивка, но горната остана безизразна. Той продължи с леден глас:

— Ако изгубиш самообладание, може да заплатиш с живота си.

Какво имаше предвид — че ще го унищожат физически или че ще провалят блестящото му бъдеще? Кайл не беше съвсем сигурен. Пое си дълбоко въздух и отпи още една глътка вода. Яростта изчезна бързо и отстъпи място на вледеняващ страх и объркване.

Изкуствената усмивка на Райт се разтегли още повече. Той добави:

— Виж, Кайл. До момента се справяш много добре. Остават ни само няколко въпроса, преди да преминем към най-същественото. Кои са другите фирми?

— Получих предложения от „Логан и Кюпек“ в Ню Йорк, „Бейкър Потс“ в Сан Франциско и „Гартън“ в Лондон. Отказах и на трите. Колебая се дали да не започна работа в полза на обществото.

— На каква длъжност? Къде?

— Правен консултант на емиграционните власти. Във Вирджиния.

— Колко време би работил това?

— Може би няколко години. Не знам със сигурност. Просто обмислям тази възможност.

— Но заплатата е много по-ниска, нали?

— О, да. Доста.

— Как ще върнеш студентския заем?

— Ще измисля нещо.

Райт не хареса самодоволния отговор, но реши да го пренебрегне. Погледна бележките си, въпреки че беше наясно. Знаеше, че младият Кайл трябва да върне 61 000 долара, които щяха да бъдат опростени от Йейл, ако през следващите три години се ангажира да работи на минимална заплата за бездомници, хора в неравностойно положение, жертви на насилие или природозащитни каузи. Предложението бе отправено от юридическата фирма „Пийдмонт“, а стажът се финансираше от голяма адвокатска компания в Чикаго. Според източниците на Райт Кайл бе дал устно съгласие за позицията, която щеше да му носи 32 000 долара годишно. Уолстрийт можеше да почака. Бащата на Кайл го насърчаваше да се заеме с работа на улицата. Съветваше го да поизцапа ръцете си за няколко години и да се държи настрана от корпоративния маниер на големите адвокатски компании, който Джон Макавой така ненавиждаше.