Джон Гришам: Изнудването

Кайл не усещаше действието на валиума.

Когато цифровият часовник на радиото показа 21:58 ч., той изгаси мотора и излезе навън. Тръгна с уверена крачка, оставяйки стъпки в снега. Нима това бяха последните му мигове като свободен човек? Беше чел множество случаи за обвиняеми по наказателни дела, които уж съвсем спокойно отиваха до полицейското управление, за да отговорят на няколко въпроса. Там срещу тях биваха повдигани обвинения, последвани от щракване на белезници и затворническа килия. Така те се превръщаха в поредните жертви на системата.

Все още имаше възможност да избяга.

Стъклените врати се затвориха зад гърба му. Той спря за миг в пустото фоайе и му се стори, че долавя дрънченето на затворнически решетки. Започваха да му се причуват и привиждат разни неща. Сякаш валиумът имаше обратен ефект и го караше да трепери от нерви. Той кимна на невзрачния служител зад рецепцията, но не получи отговор. Докато се качваше с остарелия асансьор до втория етаж, Кайл се запита кой глупак би влязъл доброволно в хотелска стая, пълна с ченгета и агенти, нетърпеливи да го обвинят в престъпление, което не е извършил. Защо го правеше?

Проклетият видеозапис.

Никога не го бе гледал. И не познаваше човек, който да го е видял.

В тайния свят на „Бета“ витаеха слухове, опровержения и заплахи, но не се знаеше със сигурност дали „случката с Елейн“ наистина е документирана. Вероятността за наличието на такъв запис и притежанието му от полицията в Питсбърг и ФБР го караше отново да обмисли варианта с моста.

Я стига. Не съм сторил нищо лошо. Не съм докосвал момичето. Не и въпросната вечер.

Никой не я бе докосвал. Поне така гласеше общоприетата и неоспорима версия на братството „Бета“. Но ако записът доказваше противното? Нямаше как да разбере, преди да го изгледа.

Натрапчивият мирис на прясна боя го удари в носа, когато тръгна по коридора на втория етаж. Спря пред стая 222 и погледна часовника си, за да се увери, че не е дошъл твърде рано. Почука три пъти, след което чу раздвижване и приглушени гласове. Веригата издрънча, вратата се отвори рязко и пред него се появи специален агент Нелсън Едуард Гинярд.

— Радвам се, че дойдохте — заяви той.

Кайл влезе вътре и остави стария свят зад гърба си. Изведнъж новият му се стори ужасяващ.

Гинярд свали сакото си. Върху бялата му риза беше опасан кобур и под лявата му ръка се подаваше голям черен пистолет. Агент Плант и другите двама от „Бъстърс Дели“ изгледаха Кайл. И тримата бяха съблекли саката си, за да покажат на новодошлия своя пълен арсенал. Носеха еднакви деветмилиметрови берети и сходни черни кобури. Бяха тежковъоръжени и сякаш нямаха нетърпение да застрелят изнасилвача.

— Добър ход — каза Плант и кимна.

В същия миг Кайл си помисли, че появата му всъщност говори за глупост.

Стая 222 бе превърната в импровизиран оперативен кабинет. Двойното легло беше изместено в ъгъла, а завесите бяха плътно спуснати. В средата имаше две сгъваеми маси, отрупани с папки, дебели пликове и бележници — свидетелство за усилена работа. Три лаптопа работеха и на най-близкия до вратата Кайл зърна собствената си снимка от годишника на гимназия „Сентръл Йорк“, випуск 2001 г. На голата стена зад сгъваемите маси висяха големи цветни фотографии на трима от приятелите му в „Бета“. В далечния ъгъл, почти до завесите, се виждаше портрет на Елейн Кийнан.

Стаята бе свързана със съседната, а вратата помежду им беше отворена. Агент номер 5 влезе през нея, носейки същия пистолет и кобур, и изгледа Кайл.

Петима агенти? Две стаи. Една камара документи. Нима са нужни чак толкова усилия и хора, за да ме заловят?

Кайл усети, че му се завива свят, докато съзерцаваше мощта на правителството в действие.

— Бихте ли изпразнили джобовете си? — попита Гинярд и му подаде малка картонена кутия.

— Защо?

— Ако обичате.

— Мислите, че съм въоръжен? Да не би да се страхувате, че ще ви нападна с нож?

Агент номер 5 схвана шегата и разтопи леда с гръмкия си смях. Кайл извади ключодържателя си, размаха го пред Гинярд и го прибра в джоба.

— Може ли да ви претърся? — каза Плант и тръгна към Кайл.

— О, разбира се — отвърна той и вдигна ръце. — Всички студенти в Йейл са тежковъоръжени.

Плант опипа тялото му бързо и внимателно. Секунда по-късно изчезна в съседната стая.

— Инспектор Райт ви чака в друго помещение надолу по коридора — заяви Гинярд.

Още една стая.

Кайл последва навън. Мъжът почука на вратата на стая 225. Тя се отвори и Кайл влезе сам.