Джон Гришам - Изнудването

Аха, този запис.

— Не знам за какво говорите — отвърна Кайл и отпи още вода. Усети внезапен прилив на гадене и му се стори, че ще повърне.

— Напротив — заяви Гинярд.

— Гледали ли сте го? — попита Кайл.

Двамата кимнаха.

— Значи сте видели, че не съм докоснал момичето.

— Може би. Но сте присъствали — каза Гинярд. — Което ви прави съучастник.

Кайл затвори очи и разтри слепоочията си, за да спре гаденето. Момичето беше дива купонджийка и прекарваше повече време в къщата на братството, отколкото в студентската си стая. Беше истинска парти машина с неограничен достъп до сметките на баща си. Повечето студенти от братството бяха преспали с нея. Когато ги обвини в изнасилване, те веднага потулиха случката и изградиха около себе си непробиваема стена, отричайки твърдо каквато и да е вина. Ченгетата се отказаха, тъй като твърденията й звучаха твърде противоречиво. Не последваха обвинения. По-късно тя напусна „Дюкейн“ и за радост на всички изчезна. Най-голямото чудо в тази грозна история беше фактът, че остана скрита. Никой не пострада.

— Обвинението е насочено срещу вас и още трима души — продължи Гинярд.

— Не е било изнасилване — отвърна Кайл и продължи да разтрива слепоочията си. — Ако е правила секс, ви гарантирам, че е било с нейно съгласие.

— Не и ако е изпаднала в безсъзнание — уточни Гинярд.

— Не искаме да спорим, Кайл — намеси се Плант. — Това е работа на адвокатите. Дойдохме, за да се договорим. Ако решите да ни съдействате, случаят ще бъде забравен. Или поне вашето участие в него.

— За каква договорка става дума?

— Инспектор Райт ще ви обясни.

Кайл се отпусна бавно назад и опря глава на червената облегалка. Изпита желание да се моли, да падне на колене и да обясни, че не заслужава всичко това. Скоро щеше да завърши, да стане правоспособен юрист и да започне да гради кариера. Бъдещето изглеждаше толкова обещаващо. Миналото му беше неопетнено. Но не съвсем.

И те твърде добре го осъзнаваха. Кайл се втренчи в диктофона и реши да не казва нищо.

— Добре, добре — отстъпи той. — Ще бъда там.

Гинярд се приближи към него и заяви:

— Имате един час. Обадите ли се по телефона, веднага ще разберем. Тръгнете ли да бягате, ще ви проследим. Ясно ли е? Не правете глупости, Кайл. Току-що взехте правилното решение. Продължавайте в същия дух и всичко ще се оправи. Обещавам ви.

— Не вярвам.

— Ще се уверите.

Кайл остави агентите в компанията на студените сандвичи и горчивото кафе. Качи се в джипа и се прибра в апартамента си на три преки от университета. Претърси банята на своя съквартирант и намери опаковка „Валиум“. После заключи вратата на спалнята си, изгаси лампата и легна на пода.

„Холидей Ин“ се помещаваше в стара сграда от шейсетте години, когато хотелите и веригите за бързо хранене се съревноваваха за място до магистралите и локалните платна. Кайл бе минавал стотици пъти оттам, без да го забележи. Зад хотела имаше закусвалня, а до него бе разположен голям магазин за преоценени домакински уреди.

Паркингът беше тъмен и почти празен. Кайл паркира червения си джип до един миниван от Индиана. Изгаси фаровете, но остави двигателя и отоплението да работят. Навън валеше слаб сняг. Защо не се зададеше виелица, потоп или земетресение, някакво природно бедствие, което би осуетило този ужасен сценарий? Защо точно той се луташе безпомощно в паяжината на малкия им пъклен план?

Проклетият видеозапис.

През последния час Кайл бе обмислял възможността да се обади на баща си, но разговорът щеше да продължи твърде дълго. Джон Макавой можеше да му даде ценни правни съвети, и то на момента, но цялата история криеше редица усложнения. Друг вариант бе да звънне на професор Барт Малори, негов ментор, приятел и блестящ преподавател по наказателен процес. Като бивш съдия той знаеше как да реагира в подобни ситуации. Кайл обаче се опасяваше, че ще се наложи да разяснява твърде много неща, а нямаше време. Беше му хрумнало да се свърже и с двама приятели от братството „Бета“ в „Дюкейн“, но каква би била ползата? Съветите им щяха да бъдат еднакво объркващи, колкото и идеите, които минаваха през главата му. А и не виждаше смисъл да разстройва живота им. Обзет от моментна паника, Кайл бе анализирал различните възможности за спасение. Да потегли внезапно към летището. Да се добере тайно до автогарата. Да се хвърли от някой висок мост.

Но те със сигурност го наблюдаваха и подслушваха. Вероятно следяха всичките му телефонни разговори. Беше убеден, че някой го гледа точно в този момент. Може би в минивана от Индиана се криеха няколко агенти със слушалки и уреди за нощно виждане и се забавляваха, докато прахосваха парите на данъкоплатците.