Джон Гришам - Изнудването

— Много ми е приятно — рече Кайл, като пребледня и неволно потрепна.

Номер 2 също излезе на сцената. Беше доста по-слаб, десет години по-възрастен и с посивяла около слепоочията коса. Пъхна ръка в джоба и с обиграна лекота показа значката си.

— Нелсън Гинярд, ФБР — представи се той.

Боб и Нелсън. Очевидно с ирландски произход, от североизточните щати.

— Очакваме ли още някого? — попита Кайл.

— Не. Ще ни отделите ли малко време?

— Няма.

— Съветвам ви да го направите — отговори Гинярд. — Може да ви е от полза.

— Съмнявам се.

— Ако си тръгнете, ще ви проследим — добави Плант, изправи гръб и пристъпи към Кайл. — Не искате да се появим в университета, нали?

— Заплашвате ли ме? — попита Кайл. Изпоти се отново, този път под мишниците. Въпреки студения въздух няколко струи се стекоха по ребрата му.

— Още не — заяви Плант и се усмихна самодоволно.

— Слушайте, да поговорим десетина минути. На чаша кафе — продължи Гинярд. — Зад ъгъла има едно заведение за бързо хранене. Сигурен съм, че вътре е по-топло.

— Имам ли нужда от адвокат?

— Не.

— Очаквах да го чуя. Баща ми е адвокат и аз отраснах в кантората му. Познавам номерата ви.

— Без номера, Кайл. Заклевам се — отвърна Гинярд. Поне неговите думи прозвучаха искрено. — Отделете ни само десет минути. Обещавам ви, няма да съжалявате.

— Какво искате?

— Десет минути. Нищо повече.

— Подскажете ми за какво става въпрос или отговорът е „не“.

Боб и Нелсън се спогледаха. И двамата свиха рамене. Защо не? Рано или късно ще се наложи да му кажем. Гинярд се обърна, погледна към улицата и заяви:

— Университет „Дюкейн“. Преди пет години. Няколко пияни момчета от студентското братство и едно момиче.

Тялото и умът на Кайл реагираха по различен начин. Тялото му отстъпи — бързо свиване на раменете, леко задавяне, видимо потрепване на краката. Но умът му се разбунтува.

— Глупости! — избухна той и се изплю на асфалта. — Отдавна приключих със случая. Нищо не е станало и вие го знаете.

Последва дълго мълчание. Гинярд все още гледаше към улицата, а Плант следеше всяко движение на Кайл, който размишляваше трескаво. Защо ФБР ще се занимава с предполагаемо щатско престъпление? През втората година на курса по наказателен процес се бе запознал с новите закони, касаещи разпитите на ФБР. Ако сега излъжеше федералните агенти, можеше да бъде подведен под съдебна отговорност. Не беше ли по-добре да мълчи? Или да се обади на баща си? Не, в никакъв случай не трябваше да му звъни.

Гинярд се обърна и направи три крачки към Кайл. Стисна зъби като герой от евтин филм и се опита да изсъска репликите си.

— Да караме по същество, мистър Макавой, защото умирам от студ. В Питсбърг се подготвя обвинение в изнасилване. Ако искате да се правите на младо, но нафукано юристче и се свържете с адвокат или с баща си, то ще бъде повдигнато още утре. Добре планираното ви бъдеще ще се изпари само за миг. Ако обаче ни отделите десет минути от ценното си време в заведението зад ъгъла, обвинението ще бъде забавено или дори забравено.

— Можете да се спасите — добави Плант. — Без никакви последици.

— Защо да ви вярвам? — попита Кайл с пресъхнала уста.

— Само десет минути.

— Имате ли диктофон?

— Разбира се.

— Искам да го видя на масата. Ясно ли е? Нямам ви никакво доверие и настоявам всяка дума да бъде записана.

— Дадено.

Двамата заровиха ръце в джобовете на еднаквите си шлифери и се отдалечиха. Кайл отключи джипа и се качи. Запали мотора, пусна отоплението на най-силна степен и се зачуди дали да не избяга.

„Бъстърс Дели“ беше дълго и тясно заведение с червени винилови сепарета по протежение на дясната стена. Отляво имаше бар, грил и няколко флипера. По стените висяха безразборно плакати и сувенири от Йейл. Кайл беше идвал тук един-два пъти през първата година в университета, но оттогава бе минало доста време.

Последните две сепарета бяха заети от федерални агенти. До крайната маса стоеше още един шлифер. Разговаряше с Плант и Гинярд и чакаше. Докато Кайл се приближаваше бавно, агентът го изгледа и се усмихна по обичайния самодоволен начин, преди да отиде към съседното сепаре. Там вече седеше номер 4 и пиеше кафе. Плант и Гинярд бяха поръчали големи сандвичи с пържени картофи и зеленчуци, които изглеждаха непокътнати. Масата беше отрупана с храна и чаши с кафе. Плант се изправи и се премести от другата страна, така че двамата агенти да могат да наблюдават лицето на жертвата си. Седяха рамо до рамо, все още облечени с шлифери. Кайл се присъедини към тях.