Джон Гришам - Изнудването

Осветлението беше слабо и далечният край на заведението оставаше тъмен. Звукът от флиперите се смесваше с шума от мача, долитащ от телевизора с плосък екран до бармана.

— Винаги ли сте четирима? — попита Кайл и кимна към сепарето зад гърба си.

— Това е само видимата част — отвърна Гинярд.

— Искате ли сандвич? — попита Плант.

— Не.

Преди час умираше от глад. Сега храносмилателната, отделителната и нервната му система бяха пред пълен срив. Той се бореше за всяка глътка въздух, като отчаяно се стараеше да излъчва спокойствие. Извади химикалка и листче хартия, събра кураж и заяви:

— Искам отново да видя значките ви.

Последваха сходни реакции — недоумение, обида и примиреност. Накрая агентите бръкнаха бавно в джобовете си и извадиха своите най-ценни притежания. Оставиха значките на масата и Кайл взе тази на Гинярд. Записа пълното му име — Нелсън Едуард Гинярд — и служебния му номер. Стискаше силно химикалката и отбелязваше старателно данните. Ръката му трепереше, но Кайл не смяташе, че агентите са забелязали. Предпазливо потърка месинговата емблема, без да е сигурен защо го прави, но все пак си остави достатъчно време.

— Имате ли документ за самоличност? — попита той.

— Защо, по дяволите? — измърмори Гинярд.

— Документ за самоличност, ако обичате.

— Не.

— Няма да говоря, докато не приключим с предварителните уточнения. Просто ми покажете шофьорската си книжка. Ще ви дам да видите моята.

— Вече разполагаме с копие.

— Няма значение. Нека я погледна.

Гинярд направи гримаса на върховна досада и бръкна в задния си джоб. От оръфан портфейл извади шофьорска книжка от щата Кънектикът, на която се виждаше зловещият му образ. Кайл я разгледа и записа датата на раждане и номера на документа.

— По-размазана е от паспортна снимка — отбеляза той.

— Да ви покажа ли съпругата и децата? — каза Гинярд, издърпа една цветна фотография и я сложи на масата.

— Не, благодаря. В кой офис на ФБР работите?

— В Хартфорд — отговори Гинярд. Кимна към съседното сепаре и допълни: — А те са от Питсбърг.

— Страхотно.

Кайл огледа значката и книжката на Плант. Като свърши, извади мобилния си телефон и започна да натиска бутоните.

— Какво правите? — попита Гинярд.

— Ще проверя данните ви в интернет.

— Мислите, че фигурираме в някой малък спретнат сайт на ФБР? — каза леко ядосано Плант.

И двамата се засмяха. Изглежда, не се притесняваха.

— Знам къде да вляза — отвърна Кайл и въведе адреса на един слабо известен федерален справочник.

— Няма да ни откриете — заяви Гинярд.

— Ще ми отнеме само минута. Къде е диктофонът?

Плант извади тънко записващо устройство, голямо колкото електрическа четка за зъби, и го включи.

— Моля, обявете датата, часа и мястото — нареди Кайл с уверен глас, който изненада и него самия. — И подчертайте изрично, че разпитът тепърва предстои, а досега не са правени никакви изявления.

— Да, сър. Обичам студентите по право — каза Плант.

— Май прекалявате с телевизията — добави Гинярд.

— Да започваме.

Плант постави диктофона в средата на масата, между сандвича с осолено месо и чедар и този с пушена риба тон. Приближи се и изрече встъпителните думи. Кайл продължи да гледа в телефона си. Уебстраницата се появи и той въведе името Нелсън Едуард Гинярд. Минаха няколко секунди. Никой не се изненада, когато Гинярд бе потвърден като агент от офиса на ФБР в Хартфорд.

— Искате ли да погледнете? — попита Кайл и вдигна малкия дисплей.

— Честито — отвърна Гинярд. — Доволен ли сте?

— Не. Предпочитам да не бях тук.

— Може да си тръгнете, когато пожелаете — каза Плант.

— Помолихте за десет минути.

Кайл погледна часовника си. Двамата агенти се наведоха напред и облегнаха лакти на масата. Сепарето сякаш се смали.

— Помните ли човек на име Бени Райт, главен инспектор в отдел „Сексуални престъпления“ на полицията в Питсбърг?

Говореше Гинярд. Двамата зяпаха Кайл, следейки всяко нервно потрепване на клепачите му.

— Не.

— Не сте ли се срещали преди пет години по време на разследването?

— Не познавам мъж на име Бени Райт. Може и да сме се виждали, но не помня. Все пак са минали пет години от несъстоялия се инцидент.

Агентите потънаха в размишления, без да свалят очи от него. Кайл очакваше и двамата да кажат, че лъже, но накрая Гинярд заяви:

— Е, инспектор Райт е в града и иска да ви види след час.

— Още една среща?

— Ако нямате нищо против. Няма да трае дълго, а и по всяка вероятност ще се разминете с обвинението.