Джон Гришам - Изнудването

Според сведенията в папката „Скъли и Пършинг“ му предлагаха основна годишна заплата от 200 000 долара плюс обичайните бонуси. Офертите на другите фирми бяха сходни.

— Кога ще решиш? — попита Райт.

— Съвсем скоро.

— Някакви предпочитания?

— Нямам такива.

— Сигурен ли си?

— Естествено.

Райт посегна към папката, поклати сърдито глава и се намръщи, сякаш се чувстваше обиден. Извади още няколко документа, прелисти ги и изгледа Кайл.

— Да разбирам ли, че не си дал устно съгласие за свободната позиция във фирма „Пийдмонт“ в Уинчестър, щата Вирджиния, от 2 септември тази година?

Кайл въздъхна тежко. Докато осмисляше думите, той инстинктивно погледна към лаптопа. Изглеждаше точно толкова уязвим, колкото се и чувстваше. Беше на път да попита: „Откъде знаеш, по дяволите?“, но ако го стореше, щеше единствено да признае истината. Не виждаше смисъл и да отрича. Райт беше наясно с всичко.

Докато се опитваше да скалъпи някакъв отговор, противникът му нанесе смъртоносния удар.

— Да наречем последното „лъжа номер едно“, Кайл. Съгласен ли си? — каза Райт и се подсмихна. — Ако се стигне до „лъжа номер две“, директно изключвам камерата, пожелаваме си лека нощ и се срещаме на следващия ден за ареста. Наясно си какво ще последва — белезници, публично задържане, затворническа снимка, може би отразяване в пресата. И през ум няма да ти мине за нелегалните имигранти или Уолстрийт. Не ме лъжи, Кайл. Знам твърде много.

Кайл бе на път да отвърне: „Да, сър“, но успя само да кимне утвърдително.

— Значи смяташ да се занимаваш с благотворителна дейност през следващите няколко години?

— Да.

— А след това?

— Не знам. Може да започна да градя кариера в някоя фирма.

— Какво мислиш за „Скъли и Пършинг“?

— Огромна, могъща, богата. Най-голямата в света, без да броим последните сливания на пазара. Има представителства на пет континента, в общо трийсет града. Изключително способни адвокати, които работят в условия на взаимна конкуренция. Натискът върху младите е особено силен.

— Би ли станал част от техния екип?

— Трудно ми е да преценя. Заплатата е страхотна. Темповете на работа са нечовешки. Но така е във висшата лига. Сигурно накрая ще попадна там.

— В кой отдел работи миналото лято?

— В няколко различни. Но прекарах повечето време в „Съдебни процеси“.

— Хареса ли ти?

— Не особено. Какво общо имат тези въпроси със случая в Питсбърг?

Райт вдигна лакти от масата и се отпусна на сгъваемия стол. Кръстоса крака и сложи бележника на лявото си бедро. Захапа края на химикалката и се втренчи в Кайл подобно на психиатър, който анализира свря пациент.

— Да поговорим за братството в „Дюкейн“.

— Щом казваш.

— Около десет твои състуденти са членували в него, нали?

— Девет.

— Поддържаш ли връзка с всички?

— До известна степен.

— Обвинението споменава теб и още трима души. Да поговорим за тях. Къде е Алън Строк?

Обвинението. Намираше се някъде в проклетата папка, на по-малко от метър от Кайл. Защо името му фигурираше сред обвиняемите? Не бе докосвал момичето, нито бе станал свидетел на изнасилване. Не беше видял някой да прави секс с нея. Спомняше си смътно, че бе присъствал в стаята, но бе заспал в някакъв момент — явно по време на инцидента. Как можеха да го смятат за съучастник, при положение че не е бил в съзнание? Ако се стигнеше до съдебен процес, щеше да използва този довод в своя защита. Доказателството беше неоспоримо, но самата мисъл за делото го караше да потръпне. Процесът щеше да започне дълго след ареста, разгласяването на случая в пресата и ужасяващите снимки във вестниците. Кайл затвори очи и разтри слепоочията си. Представи си разговорите, които трябваше да проведе със своите родители — първо с баща си, а после и с майка си. Очакваха го и други телефонни обаждания — до шефовете на фирмите, предложили му работа, и до неговите сестри. Кайл щеше да настоява, че е невинен, но съзнаваше, че никога няма да се отърве от подозренията в изнасилване.

В този момент той се усъмни в инспектор Райт и сделката, която възнамеряваше да му предложи. Ако наистина бе изготвено обвинение, нищо на света не бе в състояние да предотврати появата му на бял свят.

— Алън Строк? — попита Райт.

— Учи медицина в университета в Охайо.

— Говорили ли сте скоро?

— Написах му имейл преди няколко дни.

— А Джоуи Бернардо?

— Още е в Питсбърг. Работи за една брокерска фирма.

— Поддържате ли връзка?