Джон Гришам - Изнудването

Сега, пет години по-късно, Кайл не изпита носталгия или копнеж по безгрижните дни в колежа. Не му липсваха безкрайните купони, махмурлукът и събуждането в чужди легла. Същевременно обаче не чувстваше разкаяние. Малко се притесняваше от факта, че са го заснели с камера, но оттогава бе минало много време. Нима животът му в колежа не бе протекъл по обичайния начин? Кайл не се бе веселил повече или по-малко от всеки друг, когото познаваше.

Музиката спря между две песни. Още шотове бяха приготвени и разпределени сред гостите. Едно от момичетата се отпусна на някакъв стол, очевидно приключило с лудориите за вечерта. Последва нова песен.

— Записът продължава така около осем минути — каза Райт и погледна бележките си.

Кайл не се съмняваше, че Райт и неговата тайфа са анализирали и запомнили всяка секунда от филма.

— Както забелязваш, Елейн Кийнан не присъства. Тя твърди, че е била в съседния апартамент и е пиела с приятели.

— Значи за пореден път е променила историята.

Райт пренебрегна забележката и допълни:

— Ако нямаш нищо против, ще превъртя напред до момента, в който се появява полицията. Помниш ченгетата, нали, Кайл?

— Да.

Райт придвижи напред записа с около минута и натисна един клавиш.

— Партито спира внезапно в двайсет и три и петнайсет часа.

По средата на някаква песен, докато почти всички петнайсет гости танцуваха, пиеха и крещяха, някой зад кадър извика: „Ченгета! Ченгета!“ Кайл видя как самият той хваща едно момиче и изчезва от обсега на камерата. Музиката спря. Светлините угаснаха. Екранът стана почти черен. Райт продължи:

— Според нашите сведения полицията е била повикана три пъти във вашия апартамент същата пролет. Този е бил последният. Млад мъж на име Алън Строк, един от съквартирантите ти, е отворил вратата, за да говори със служителите на реда. Заклел се, че вътре няма непълнолетни, които консумират алкохол. Уверил ги, че всичко е наред. Обещал да намали музиката и да се погрижи за шума. Разминал се само с предупреждение и ченгетата си тръгнали. Предположили, че всички останали са се скрили в спалните.

— Повечето избягаха през задния вход — уточни Кайл.

— Няма значение. Видеорекордерът на телефона е бил настроен на гласово активиране. Затова се е изключил, след като в стаята е настъпила тишина за повече от минута. Намира се на пет-шест метра от входната врата. Собственикът му избягва панически и забравя за него, а в суматохата предметите върху плота биват разбутани. Телефонът се измества настрани и ъгълът на снимане се променя. Ето защо после не виждаме цялата стая. Минават около двайсет минути и наоколо е съвсем тихо. В двайсет и три и четирийсет и осем часа се чуват гласове и някой светва лампите.

Кайл се приближи до екрана. Близо една трета от картината бе закрита от някакъв жълт предмет.

— Сигурно е телефонен указател. „Жълти страници“ — добави Райт.

Музиката тръгна отново, но не така силно. Четиримата съквартиранти — Кайл, Алън Строк, Бакстър Тейт и Джоуи Бернардо — бяха по шорти и тениски и държаха чаши в ръце. Елейн Кийнан влезе в стаята. Не спираше да говори. Запали цигара, навярно джойнт, и седна на ръба на канапето, което вече се виждаше само наполовина. Някъде извън кадър се чуваше звукът от телевизор. Бакстър Тейт отиде при Елейн и й прошепна нещо, след което остави чашата и свали тениската си. Двамата с Елейн легнаха един върху друг и започнаха да се натискат, а останалите трима гледаха телевизия и се мотаеха наоколо. Те разговаряха, но музиката и шумът от телевизора заглушаваха думите им. Алън Строк се появи пред камерата, съблече тениската си и каза нещо на Бакстър, чието лице бе закрито. Елейн не издаваше никакъв звук. По-малко от половината канапе беше видимо, но върху него се забелязваха преплетени голи крака.

Светлините угаснаха и стаята потъна в мрак. Сиянието от телевизора постепенно стана по-ярко и се отрази в стените, осветявайки леко помещението. В кадър влезе Джоуи Бернардо и също свали тениската си. Той спря и погледна към канапето, където бе настъпило оживление.

— Слушай — изсъска Райт.

Джоуи каза нещо, но Кайл не успя да го разбере.

— Чу ли? — попита Райт.

— Не.

Инспекторът спря записа и добави:

— Нашите експерти анализираха сцената. Джоуи Бернардо пита Бакстър Тейт: „Будна ли е?“ Очевидно Тейт прави секс с Елейн, която е мъртвопияна. Бернардо се приближава до тях, вижда с какво се занимават и се чуди дали момичето е в съзнание. Искаш ли да го чуеш пак?