Джон Гришам - Изнудването

— Вербувате хора чрез изнудване? — попита той.

— Ако е необходимо. Така или иначе, притежаваме видеозаписа. Знаем къде е момичето. А тя наистина има адвокат.

— Елейн знае ли за филма?

— Не. Но ако го гледа, ще имаш сериозни проблеми.

— Не разбирам.

— Стига, Кайл. Обвинението в изнасилване има дванайсетгодишна давност в Пенсилвания. Остават ти още седем години. Ако Елейн и адвокатът й узнаят за записа, ще те заплашат с наказателно дело, за да изкопчат гражданско споразумение. Както каза, това си е чисто изнудване, но ще постигне желания ефект. Животът ти може да протече много по-гладко, ако играеш по нашите правила, а ние просто ще забравим за филма.

— Значи ме вземате на работа?

— Да.

— С какво ще се занимавам?

— Ще бъдеш адвокат.

След като така внезапно се освободи от непосилния товар и си възвърна почти нормалния ритъм на дишане, Кайл погледна своя часовник. Минаваше полунощ. Той се обърна към Райт или както там му беше името. Искаше му се да се усмихне, дори да прегърне мъжа срещу себе си за това, че не е ченге от Питсбърг и не му е връчил обвинение. Нямаше да има арест, разследване и унижения. Кайл бе обзет от внезапна еуфория. Същевременно обаче копнееше да се хвърли върху масата и да фрасне с всичка сила Райт в лицето, да го стовари на пода ида го удря, докато спре да мърда.

И двете идеи му се сториха неподходящи. Райт беше атлетичен и навярно добре трениран. Определено знаеше как да се защити. А и със сигурност не изглеждаше като човек, когото искаш да прегърнеш. Кайл се облегна на стола, вдигна десния си крак върху левия и се отпусна за пръв път от няколко часа.

— Как се казваш в действителност? — попита той.

Райт бе извадил нов бележник за следващия рунд с въпроси. Вписа датата в левия горен ъгъл.

— Не смятам да си губя времето с глупости, Кайл.

— Но защо? И името си ли не можеш да ми кажеш?

— Нека се задоволим с Бени Райт. И бездруго не е от значение, защото никога няма да узнаеш истинското ми име.

— Впечатлен съм. Случаят е обвит в мистерия. Много сте добри. Успяхте да ме заблудите за около четири часа. В гърлото ми се образува буца с големината на тиква. Вече си мислех как ще намеря някой подходящ мост, откъдето да се хвърля. Мразя ви от дъното на душата си. Никога не го забравяй.

— Ако най-сетне млъкнеш, ще преминем към същественото.

— Може ли да си тръгна?

— Разбира се.

— И никой няма да ме спре? Край на фалшивите значки и псевдоагентите?

— Точно така. Тръгвай. Вече си свободен човек.

— О, благодаря.

Измина цяла минута в пълно мълчание. Райт не откъсваше малките си свирепи очички от лицето на Кайл, който тъй и не успяваше да отвърне на погледа му, колкото и да се опитваше. Кракът му трепереше, очите му шареха наоколо, а пръстите му потропваха нервно по масата. Прехвърли наум хиляди сценарии, но дори за миг не помисли да излезе от стаята.

— Нека поговорим за бъдещето ти, Кайл — каза накрая Райт.

— Добре. След като се разбра, че не съм арестуван, то наистина изглежда по-светло.

— Да обсъдим работата, която смяташ да приемеш във фирма „Пийдмонт“. Защо си готов да жертваш няколко години в опити да спасиш света?

— Не приемам нещата по този начин. Във Вирджиния има много имигранти, повечето от които нелегални. Подложени са на какви ли не изпитания. Живеят в кашони на улицата, ядат ориз два пъти на ден, работят за два долара на час, често не им плащат за тежък физически труд и така нататък. Мисля, че се нуждаят от помощ.

— Но защо?

— Става дума за правна помощ в полза на обществото. Очевидно не схващаш. Адвокатите работят, за да помагат на други хора. В университета все още ни учат на тези неща. А някои от нас вярват в тях.

Райт не изглеждаше впечатлен.

— Да преминем към „Скъли и Пършинг“.

— Какво искаш да знаеш? Сигурен съм, че вече си направил необходимите проучвания.

— Предложили са ти работа, нали?

— Правилно.

— Кога се очаква да започнеш?

— На втори септември. Ще получа право да практикувам през юли, така че ще бъда на линия от септември.

— Като младши адвокат ли?

— Не, направо като съдружник. А може да се пробвам като секретар или офис асистент. Стига, Бени. Познаваш установеният ред.

— Не се пали, Кайл. Предстои ни дълъг разговор.

— Разбирам. И ще е най-добре да си сътрудничим още отсега и да бъдем приятели, защото се стремим към една и съща цел. Нали, Бени? Като двама стари познати. Накъде биеш, по дяволите?